неделя, 1 януари 2006 г.

Женската съблекалня 2

Какво исках да разкажа ощеееее...
Странно нещо са жените, и в съблекалнята са малко по-истински:). Интересно е да ги глеаш как се обличат, все едно си слагат кожата за навън, маската на цялото тяло за това кои са. Скриват себе си под предствата за себе си. Тази която имат и тази която биха искала да наложат.
Представете си...Една жена, която се къпе...тогава е толкова много себе си. Всичките и шампоанчета, балсамчета. Лицето, обърната към топлата струя на душа, покой, отпускане. И после хавлията, съблекалнята. Като някакво свещенодействие е. Всичките масла и лосиони. Някои жени бързат, други не. Наслаждават се на безвремието. И после дрехите. Тази броня. Интерфейсът, така да се каже:)
Невероятни гърди изчезват под банални дрешки. Тази мадама е от тези дето мъжете обичат да чукат. Без много претенции, а сладка...
Нежна кожа и ефирни момичешки форми се скриват в панталони с вериги, агресивна блуза, голям колан. Това момиче е твърде уязвимо. И твърде малко, за да се е научило да се отбранява по друг начин...
Красива и очевидно поддържана жена си слага много секси бельо и после строг костюм. Олеле, майко. Секс в офиса:))) И кой кого ще нашляпка не е сигурно:)
Жена с не кой знае каква фигура се облича като фея. Скадка и ефирна. И ти се иска пак да я съблечеш, за да погледнеш защо ти се е сторило че не е нищо особено.
И така нататък, и така нататък. Закопчалки щракват, ципове се затваят. Ок. Толкова за днес. Всички са облечени. Светът си е на мястото.

2 коментара:

Анонимен каза...

На времето се подвизаваше из градче в Югозападна България доктор Рачо - гинеколог и любимец на жените.

Веднъж, нали вече на възраст и разсеян, в градската баня се пъхва по погрешка в женското отделение. Раздава се моментално писък:

- Мъж! Помощ, мъж в банята!

Всички жени мигновено се изпокриват по кабинки, зад хавлии и където както паднало. В един момент обаче една се вглежда по-внимателно, и успокоява на висок глас:

- Какъв мъж ма, това е доктор Рачо! Ама сте и вие!

- Уффф... аз помислих, че е мъж! - донася се от всички краища на отделението.

Едва в този момент доктор Рачо се сепва и напуска помещението скоропостижно. А зевзеците и досега обсъждат какво точно го е изгонило...

Иначе, възхищава ме умението на жените (поне на някои) да виждат красивото в други жени - макар и да го виждат по начин, различен от този на мъжете. Ние това не го умеем - аз поне винаги съм търпял пълен провал в опитите да си представя какво може да е красиво и привлекателно за жените в един мъж. Знам го на теория, де, но като словесно описание - откъде-накъде това ще предизвиква усещане за красиво, мога само да гадая.

А жените усещат красивото в другите жени. Дори и да не ги привлича сексуално, го усещат.

Мамка им, пак са се уредили! ;-)

Unknown каза...

Ахахаха, харесаха ми много тези истории. Искам още. Никога не съм била в мъжката съблекалня.
Спартстер, катинката която описваш е вдъховяваща.