четвъртък, 29 юни 2006 г.

Студено

Понякога има моменти и срещи, които са като леден тъмен водовъртеж. Изсмукват всичко от мен и ме оставят безжизнена да гледам с празен поглед в нищото. С времето уж се научих да се пазя. Но когато идва от най-близкия и скъп някога човек, и то по канали, които би трябвало да са съкровени, мракът нахлува право в сърцето ми и ме вледенява. Даже не искам да помръдна. Няма нищо свято, любовта е само начин да вземеш, лицемерието е похвално, искреността е глупост, парите са всичко. Кога ще се науча най-накрая и ще стана нормална средностатистическа кучка на средна възраст? Засега просто искам да умра по-бързо. Не ми харесва този свят. И не казвайте, че не се опитвам да го променям. Ебаси, откъде да взема толкова много любов, за да запълня всичкия мрак на света? Опитвам се, знам че трябва да се усмихвам. Но понякога просто ми се иска да умра. Не виждам никаква надежда. Сигурно някъде бъркам.

сряда, 28 юни 2006 г.

сексът - кога и къде

Иска ми се да разбера какво мислите за следната ситуация. Влизате, да кажем в помещение, което е за общо ползване - кухня, бяня, столова, или нещо подбно и се натъквате на момче и момиче, които правят секс. При това, те очевидно не се трогват много от вашето влизане. Въпросното помещение е колкото ваше, толкова и тяхно, тоест, те не са натрапници в личната ви собственост. Как ще реагирате?

а)ще излезете ужасени бързо-бързо;
б)ще застанете до тях, гледайки ги възмутено и ядосано, показвайки им че са стигналитвърде далеч;
в)ще свършите това, за което сте влезли, правейки се че не ги забелязвате;
г)ще отправите няколко възхитени погледа и ще си излезете, за да не ги притеснявате;
д)ще попитате как им се вижда идеята за тройка;)

петък, 23 юни 2006 г.

Pretty

След предния малко депресарски пост попаднах от блога на lemon на един такъв сладък doll maker, че не се сдържах да направя една кукла, дето хем прилича на мен, хем е чудно хубава. Не знам защо се усмихнах широко. Благодаря, Lemon:))

Unpretty

Аз съм жена. И цял живот се сражавам с ужаса, че не съм достатъчно красива. Не съм достатъчно руса. Не съм достатъчно тъмнокоса. Косата ми не е достатъчно сладко къдрава. Косата ми не е достатъчно гарваново права. Не съм достатъчно висока. Не съм достатъчно ниска. Не съм достатъчно пищна. Не съм достатъчно крехка. Кожата ми не е достатъчно бяла. Не се обличам достатъчно женствено. Прекалено женствено се обличам. Гърдите ми са прекалено големи. Гърдите ми се прекалено малки. Гърдите ми не са хуабви. Гърдите ми са единственото хубаво нещо в мен....Очите ми не са сини. Очите ми ne са такива каквито трябва да бъдат. Не знам какви трябва да бъдат.
Поглеждам се в огледалото и ми се плаче. Която и да бъда, никога няма да съм тази, която той ще обича.

вторник, 20 юни 2006 г.

В дъжда...

Голямо валене беше вчера. Аз се разхождах с една тънка рокличка с презрамки и както и да гледах към небето, все не ми се вярваше, че ще завали. Но заваля... Първо Елена (aka itilien) ме прибра в офиса си на сухо. И кока-кола ме почерпи:) Аз поседях, почетох книжка и като ми се стори че се е изваляло си взех раничката и си тъгнах. Ама то не било. Че като заваля..
Аз обичам дъжда. Обичам да ми е призрачно и сумрачно. Обичам да е влажно. Ама да ми съвсем мокро не обичам:(... И се започна едно прокрадване от магазин до магазин и от сладкарница до сладкарница. Някъде се застоявах повечко ако имаше интересни неща, или продавачките бяха мили. Някъде и много повечко, ако валеше прекалено силно. И когато все пак се добрах до салона, рекапитулацията беше следната:
купени:слушалки с микрофон за компютъра, много блестящо и хубаво червило, много блестящи и хубави сенки за очи, невероятната нова спирала на Максфактор, две книги (прекрасни);
изядени: една паста, две еклерчета, две целувки.
Положителното в цялата работа е, че не успях да си купя един бански на "Триумф" за 90 лева. Успях да избягам в дъжда преди продавачката да ме убеди да го пробвам:)
Освен това се случи нещо странно. Докато си вървях през центъра в един от промеждутъците, когато само леко валеше, и си бях вдигнала нагоре лицето към дъжда, някакъв пич ме настигна и ми каза "Извинете, гледам ви отдавна, бихте ли приела да изпиете с мен едно кафе?" Аз само ужасена казах "Не, разбира се!" и се забързах по площада. Веднага започнах да си мисля, че сигурно роклята ми е прекалено къса, или пък това блестящо червило дето си го купих(и сложих) изглежда твърде предизвикателно. Ужас! За проститука ли ме взеха? Или този беше някакъв маниак? Изглеждаше нормално. Погледнах се в една витрина. Не изглеждам предизвикателно. Даже като за това време на годината, направо безцветно. Хм... Сетих се как укорявах Луноходов, че не е заговорил едно момиче, което е харесал в супермаркета. Казах му, че хората не бива да са така мнителни и отчуждени. Че не бива да се страхуваш да протегнеш ръка, и че ако отсреща не я приемат, трябва да го направят с усмивка и с благодарност за комплимента, поне.
Та така...Ако някога пак се случи непознат да ме заговори в дъжда, мисля да му откажа, този път учтиво.

понеделник, 19 юни 2006 г.

Пак за Мадара

След един коментар на поста за Мадара допълних страничката с указания как може да се стигне до там. За цените не съм писала, понеже може да се променят, а и вероятно има отстъпки за групи. В момента бяха 6-7 лв за нощувка. Е, дано ви хареса!

неделя, 18 юни 2006 г.

Примирението

Ровейки се в нета попаднах на един пост, който много ме впечатли. Замислих се за доста неща, които обаче сигурно ще споделя друг път. Сега бих искала да просто да ви оставя да го прочетете.

събота, 17 юни 2006 г.

Мадара

Искам да ви кажа, че това е едно вълшебно място . Бях там за втори път и ми хареса още повече. И хижата е като извадена от стар архив. С одеалата с еделвайсче. И парапетите на стълбите. И пълното спокойствие. А въпреки всичко е величествена. И даже електрическите крушки са излишни. Ако се случи да угасне тока, ще се убедите колко по-уместни изглеждат свещите в този свят на тишина и древност. А хижарят и жена му са много хубави хора. Няма да ви засипят с изкуствени любезности. Но няма и да ви откажат нищо.
Направих една малка страничка , линкът към която е горе. Надявам се да помогне на много хора да отидат там и да се почувстват щастливи.

Ако решите да я сложите на вашия сайт, може да копирате следния html код:
<a href="http://pochivka-madara.hit.bg" title="Туристическа хижа 'Мадарски конник'"> Мадара</a>
Благодаря ви, ако го направите:)

Близо и далеч

Някой е толкова близо, че можеш да разгледаш зениците му...
Някой е толкова далеч, че сънищата пътуват половин ден...
Някой е толкова близо, че знаеш кога заспива и се събужда...
Някой е толкова далеч, че петнадесетте минути разстояние между вас никога няма да бъдат изминати...
Близо и далеч...географията е безполезна в света на ICQ...
Завива ми се свят от невъзможността да преценя дистанциите...

неделя, 11 юни 2006 г.

Въх!

Кави съм ги вършила снощи в 3 през нощта, какво съм натискала по клавиатурата, какво е било сбозено, идея нямам. Но похвалното ми намерение да сложа просто два нови линка в списъка с блоговете се реализира в изцяло затрит код на блога. Ма всичко! Така де, съдържанието си е там. Само ги няма ненагледните ми темички. Тоест, те и темичките са си някъде там, сладки малки .css -чета. Ама оформлението на html-а, за да тръгнат е затрито. Ще ми трябва сигурно ден или два да седна и да се ровя ли ровя, докато успея да повъзстановя нещата и то ако реша че искам, де. Сега съм с една от стандартните теми на blogger , която си бях харесала още в началото.

Всъщност, мисля си за нещо друго. Нали няма нищо случайно. Каво ли означава този знак на съдбата? Дали е време да спра да се правя на уникална и да приема стандартните неща, които могат да се окажат и по-добри и по-удобни? Дали е време да оставя зад гърба си един период от живота си, изпълнен с търсения, емоции, надежди, грешки, щастие, осъществени желания и неосъществими такива и да насоча вниманието си към нещо друго. Или просто да разбера, че ако държиш на нещо, backup-ът е много важен.

Темата с която съм сега е първата тема, която имаше блогът ми, когато го започнах. После все повече повече си играех с кода, опитвайки се да му дам формата на емоциите си и настроенията си в момента. Разпънах го, натъпках го с JavaScript и алатернативни CSS. И после го изтрих по невнимание. Някой тук да умее да тълкува знаците на съдбата?

събота, 10 юни 2006 г.

Храмът

Вървя сутринта към работа. Облечена съм с къса пола. Ама доста къса. Минавам покрай една църква. Днес е някакъв религиозен празник и има много хора. Площадчето е пълно. Всички са заети с някаква тиха суетня, каквато има покрай църквите по празници. Виждам как много хора ме гледат неодобрително. Твърде разголена съм. Идва ми да наведа очи и да мина бързо. Но вместо това се заглеждам във вътрешността на църквата, която се вижда през отворента врата. Полумрак е и има много запалени свещи. Приисква ми се да вляза, но предполагам няма да ме пуснат, или поне ще ме изгледат с презрение. Замислям се за разни неща. Нали бог ме е създал гола? Какво толкова страшно има в това мое тяло, че да трябва да го крия така усърдно. С какво обиждам божествеността, когато краката ми са голи? И какво ако не бяха само краката? Сексуално? Защо нашата религия е така скарана със сексуалността? Защо сексът е натикан в ъгъла, оплют, принизен? Малко неща могат да заведат човек така близо до бога, както сексът. Защо хората се подсмихват като има кажеш това?
Няма да вляза в този храм. Няма да запаля свещ. Ще намеря бог на друго място. В песъчнките на плажа, в тревичките, полюшвани от вятъра, в тишината на скалите, в покоя на дърветата, в допира на пръстта, в целувката на слънцето. Там ще съм желана. И ако храмът е в сърцето ми, любовта винаги ще бъде с мен...Поне така ми се иска да вярвам.

сряда, 7 юни 2006 г.

Bonjour, tristesse...

Тъга лииии...???? Как да се борим с тъгата? Щото ако и се оставяме е голяма тъпотия, нали? Аз почвам с един сладолед. Винаги е добра идея. Ако не се окаже чак толкова добра, пробвам с още един. "Ескимо Класик", за предпочитане. Голямо ходене в Морската е друга добра идея. Може бавничко, може и бързо, зависи от настроението. После - хайде в книжарницата. Даже да не си купя нищо, присъствието на книгите ме успокоява. Музиката също е безценна. И приятелите. Макар, че не трябва да се злоупотребява с тях. И после.. танци. Ама много и от лудите. Та така...
...Добър ден, тъга,...какво ще кажеш за едно сладоледче?:Р

Да оцеляваш

Да оцеляваш е основното изкуство, което трябва да усвои всяко живо същество. Дали ще прегризеш няколко гърла, дали ще успееш да запалиш огън в гората, или ще си сложиш слушалките в ушите, ще усилиш музиката и ще вървиш, докато забравиш откъде идваш и къде отиваш...Да оцелееш е важно изкуство. Всичко останало са подробности. Вие как оцелявате?