Една песен ми беше в главата тези дни. Винаги я свързвам с любовта. Тя си Е за любовта, онази голямата, по-голяма от която не е съществувала... Знам че е стара. Всички обичат хубава стара музика. Хубавата стара музика е музика, създадена много отдавна, за да ни радва днес. И толкова. Някакви хора тогава са пели и подскачали, за да ги слушаме днес и да се забаляваме, какви са смешни и странни, ама яко пеят, ебаси. И толкова.
Потърсих "клип" на тази песен и намерих "запис", защото тогава клипове още е нямало:) И годината на записа ме удари в очите. 1972. Тогава съм родена. Тогава още ме е нямало, хората пак са страдали, обичали, разкъсвали са се от копнеж и мъка. Защо си мислех, че ние сме измислили любовта? Някога, тогава, и преди това, същата болка и надежда, същата страст и омая. С други дрехи и смешни прически, но същата.
Хората се мислят за господари на света. Защото не виждат безсмъртното сияние на онази, всевластната, неумолима, проникваща, изпепляваща, разкъсваща, убиваща и пак промъкваща се в родените по-късно, увиваща се около телата им, грееща, пареща, мълчалива и безумна. Любовта е единственият господар на този свят.
Кой е измислил любовта? Никой.
Тя нас е измислила...
"Parla piu piano..."
вторник, 29 юли 2008 г.
четвъртък, 24 юли 2008 г.
Анакин...
За всички, които обичат "Междузвездни войни" ...
Един романтичен клип
И един не съвсем романтичен
Един романтичен клип
И един не съвсем романтичен
вторник, 15 юли 2008 г.
Жените не могат да карат...
Всички знаем необоримата мъжка теза, че на жена кола не трябва да се дава. Жените трябва да правят свирки докато караш, ето за това са жените. Но да караааат!!? Не!
Случвало ли ви се е да видиите кола в безпомощно състояние на светофар и шофьорът е жена, разбира се. Случвало се е. Но защо жените карат по-лошо? Просто защото карат рядко. Мъжът е главата на семейството и негова е колата. Той я отпуска рядко и за малко на тъпата си овчица, колкото да го прибере като е пиян. На всяка жена се вменява систематично и усърдно как не става за шофьор. Причината? Защото е жена и е тъпа по природа. Нещо и липсва в гените и не може да кара и толкова. А както знаем, всеки мъж се ражда със страхотни рефлекси и перфектно чувство за ориентация. Тестостеронът му е най-важното нещо за шофиране. Ако караха предимно жени по улиците, извинете, ама то щеше да е истински апокалипсис! Каквито са предпазливи, ще вземет да минават само на зелено. И нали ги знаеш тъпите патки, как ги е страх да настъпят, има да пъплят по улиците. Те даже не обичат да се "дърпат" на светофарите. И по никакъв начин не разбират защо е важно да изпревариш някого рисковано и да застанеш преди него на червеното.
И само нещо, за последно да кажа. За мен колите се делят на зелени и червени. Не мога да ги различвам по стоповете в тъмното. Но пък знам какво е common rail, какво са челюстни спирачки и ангренажен ремък. Знам че дизелът обича 2000 оборота, а бензинът към 2500. На наклон тръгвам с ръчна спирачка. И знам защо в големите локви безинът гасне, а дизелът не. И не искам даже да продължавам, защото усещам че пак се ядосвам. И, за който пита, не съм научила тези неща, защото съм искала да се правя на мъж, а защото са ме интересували.
И съвсем последно, две клипчета от youtube, които наистина ме разсмяха.
Women, know your place!
Women, dont drive!
Случвало ли ви се е да видиите кола в безпомощно състояние на светофар и шофьорът е жена, разбира се. Случвало се е. Но защо жените карат по-лошо? Просто защото карат рядко. Мъжът е главата на семейството и негова е колата. Той я отпуска рядко и за малко на тъпата си овчица, колкото да го прибере като е пиян. На всяка жена се вменява систематично и усърдно как не става за шофьор. Причината? Защото е жена и е тъпа по природа. Нещо и липсва в гените и не може да кара и толкова. А както знаем, всеки мъж се ражда със страхотни рефлекси и перфектно чувство за ориентация. Тестостеронът му е най-важното нещо за шофиране. Ако караха предимно жени по улиците, извинете, ама то щеше да е истински апокалипсис! Каквито са предпазливи, ще вземет да минават само на зелено. И нали ги знаеш тъпите патки, как ги е страх да настъпят, има да пъплят по улиците. Те даже не обичат да се "дърпат" на светофарите. И по никакъв начин не разбират защо е важно да изпревариш някого рисковано и да застанеш преди него на червеното.
И само нещо, за последно да кажа. За мен колите се делят на зелени и червени. Не мога да ги различвам по стоповете в тъмното. Но пък знам какво е common rail, какво са челюстни спирачки и ангренажен ремък. Знам че дизелът обича 2000 оборота, а бензинът към 2500. На наклон тръгвам с ръчна спирачка. И знам защо в големите локви безинът гасне, а дизелът не. И не искам даже да продължавам, защото усещам че пак се ядосвам. И, за който пита, не съм научила тези неща, защото съм искала да се правя на мъж, а защото са ме интересували.
И съвсем последно, две клипчета от youtube, които наистина ме разсмяха.
Women, know your place!
Women, dont drive!
понеделник, 14 юли 2008 г.
Пчелна отрова
-Какво е това, с което си мажеш рамото?
-Чудодеен мехлем за проблеми в ставите. С пчелна отрова.
-Стига бе, кой ще тръгне да трови пчелите?!...
-Чудодеен мехлем за проблеми в ставите. С пчелна отрова.
-Стига бе, кой ще тръгне да трови пчелите?!...
събота, 12 юли 2008 г.
Секси ли са бременните?
Жените трябва да са винаги секси. Не само когато им се прави секс, а винаги. Това е оръжието им. Да предизвикват желание и да контролират чрез него. Жените нямат смелост да се откажат от това желание, дори когато са бременни. По улиците е пълно с всякакви "секси мамчета", които се кипрят със къси роклички и високи токчета. На мен това ми се струва малко гротескно. Не че една бременна жена няма право да е хуабва. Но между хубава и секси има разлика.
Освен това, митовете как на бременните много им се правел секс...Може да искат да бъдат обичани, прегръщани, целувани, но истинскитя секс е друго нещо. Той една диви стихия, в която не можеш да се впуснеш с още един "пасажер" на борда:)
Мисля си че сексът доминира целия ни свят. Сексът, а не любовта. Което си е страшно. Бременните не трябва да излъчвта секс. Трябва да излъчват любов.
Освен това, митовете как на бременните много им се правел секс...Може да искат да бъдат обичани, прегръщани, целувани, но истинскитя секс е друго нещо. Той една диви стихия, в която не можеш да се впуснеш с още един "пасажер" на борда:)
Мисля си че сексът доминира целия ни свят. Сексът, а не любовта. Което си е страшно. Бременните не трябва да излъчвта секс. Трябва да излъчват любов.
вторник, 8 юли 2008 г.
За вегетарианството и други извращения
Аз съм вегетарианка от 7 години. Понякога хората ми се чудят, друг път ме съжаляват, мислят че се правя на интересна, или че съм просто луда. Задават ми и въпросии от типа на :
"Бих искал да запитам онази част от природозащитниците, които са толкова отдадени на каузата си, че даже са вегетарианци:
Защо убиването на животни и яденето им е по-лошо от убиването на растения, яденето им, пушенето им и прочие дейности!?
Откъде сте сигурни, че растенията не изпитват болка?" (от Oxygen kills us)
Аз съм пораснала на село. Там има агънца, пиленца, теленца. Не знам колко от вас са чували писъците на животно, което водят да го колят. Не знам колко от вас са виждали очите му. Животните толкова ужасно много приличат на хора.
От друга страна, съм брала домати, царевица и кайсии. Никога не съм имала усещането че ги боли:) Това не означава, че не ги боли, разбира се. Но аз не усещам да им причинявам зло, затова не ми е гадно да ги ям.
Ако някой не усеща като гадна мисълта за животното, което е умряло, за да яде, значи няма нищо лошо в това да го яде.
Това, като за петокласници:)
А за който е изкарал над 10-ти клас, може да се опитам да споделя по-сложните си прозрения...:)
Ние, хората, сме родени паразити. За да съществуваме, трябва да убиваме, да се храним от някой друг. Така сме устроени. А в същото време сме дарени със съзнание и емоции, възвишени мисли и желания. Моралът ни проповядва да не убиваме, да не нараняваме. Но телата ни искат своето. Да убиеш маруля не е по-добро от това да убиеш зайче, предполагам.
Растенията са съвършени. Те се хранят със слъчева светлина, вода и минералите в почвата, подарък от мъртвите им събратя. Малко хора знаят, че растенията фотосинтезират през деня , отделяйки кислород, и дишат през нощта, поглъщайки кислород и отделяйки въглероден двуокис. Те са достатъчни сами на себе си. Те са истинските господари на тази планета. Ние, както и всички животни, сме паразити, гости, пришълци или местни изроди. Сбъркани. Не умеем да се храним със слънчева светлина. Трябва да изпозлваме някой, който умее, за да си я набавим, тази светлина, силата в нея - през няколко посредници. Трябва да убием и откраднем от някой който я има. Защото искаме светлината на слънцето, въплътена в живот - аминокиселини, въглехидрати, витамини... Имаме ли право на това? Кой знае. Но със сигурност го правим.
So, fucking what? Масови самоубийства на природозащитници, с цел спасение на марулите едва ли се очакват...
Няколко насоки виждам аз.
Първо, да се ядат плодове и други такива неща, добиването на които не убива цялото растение.
Второ, да се научим да ядем по-малко (в това как ми се иска да успея...).
Трето, да ядем мляко и млечни произведения.
Четвърто, да ядем, месо, щом не може иначе, но не като невидели.
Пето и последно, да живеем живота си, със съзнанието че е щафета, на всички растения и животни загинали за да живеем ние, предали ни силата и живота си. Да осзнаваме, че живеем всеки ден, убивайки и изпозлвайки тези, от които се смятаме за по-добри и по-важни. Да се опитаме да докажем, че наистина сме добри и важни, че заслужаваме да живеем. Да търсим начини да проявим добрината си към света и да го обичаме с всяка част на тялото си. (знам, знам, и Амин! ще кажа накрая...)
Ами, това е.
"Бих искал да запитам онази част от природозащитниците, които са толкова отдадени на каузата си, че даже са вегетарианци:
Защо убиването на животни и яденето им е по-лошо от убиването на растения, яденето им, пушенето им и прочие дейности!?
Откъде сте сигурни, че растенията не изпитват болка?" (от Oxygen kills us)
Аз съм пораснала на село. Там има агънца, пиленца, теленца. Не знам колко от вас са чували писъците на животно, което водят да го колят. Не знам колко от вас са виждали очите му. Животните толкова ужасно много приличат на хора.
От друга страна, съм брала домати, царевица и кайсии. Никога не съм имала усещането че ги боли:) Това не означава, че не ги боли, разбира се. Но аз не усещам да им причинявам зло, затова не ми е гадно да ги ям.
Ако някой не усеща като гадна мисълта за животното, което е умряло, за да яде, значи няма нищо лошо в това да го яде.
Това, като за петокласници:)
А за който е изкарал над 10-ти клас, може да се опитам да споделя по-сложните си прозрения...:)
Ние, хората, сме родени паразити. За да съществуваме, трябва да убиваме, да се храним от някой друг. Така сме устроени. А в същото време сме дарени със съзнание и емоции, възвишени мисли и желания. Моралът ни проповядва да не убиваме, да не нараняваме. Но телата ни искат своето. Да убиеш маруля не е по-добро от това да убиеш зайче, предполагам.
Растенията са съвършени. Те се хранят със слъчева светлина, вода и минералите в почвата, подарък от мъртвите им събратя. Малко хора знаят, че растенията фотосинтезират през деня , отделяйки кислород, и дишат през нощта, поглъщайки кислород и отделяйки въглероден двуокис. Те са достатъчни сами на себе си. Те са истинските господари на тази планета. Ние, както и всички животни, сме паразити, гости, пришълци или местни изроди. Сбъркани. Не умеем да се храним със слънчева светлина. Трябва да изпозлваме някой, който умее, за да си я набавим, тази светлина, силата в нея - през няколко посредници. Трябва да убием и откраднем от някой който я има. Защото искаме светлината на слънцето, въплътена в живот - аминокиселини, въглехидрати, витамини... Имаме ли право на това? Кой знае. Но със сигурност го правим.
So, fucking what? Масови самоубийства на природозащитници, с цел спасение на марулите едва ли се очакват...
Няколко насоки виждам аз.
Първо, да се ядат плодове и други такива неща, добиването на които не убива цялото растение.
Второ, да се научим да ядем по-малко (в това как ми се иска да успея...).
Трето, да ядем мляко и млечни произведения.
Четвърто, да ядем, месо, щом не може иначе, но не като невидели.
Пето и последно, да живеем живота си, със съзнанието че е щафета, на всички растения и животни загинали за да живеем ние, предали ни силата и живота си. Да осзнаваме, че живеем всеки ден, убивайки и изпозлвайки тези, от които се смятаме за по-добри и по-важни. Да се опитаме да докажем, че наистина сме добри и важни, че заслужаваме да живеем. Да търсим начини да проявим добрината си към света и да го обичаме с всяка част на тялото си. (знам, знам, и Амин! ще кажа накрая...)
Ами, това е.
понеделник, 7 юли 2008 г.
фризьорско-компютърни...
Един диалог, който проведоха Ани и Владо, докато ги подстригвах:
Ани: Знаеш ли кое ме плаши, като съм на фризьор? Че няма "контрол-зет"...
Владо(философски): Е, затова пък винаги има "формат це"...
Ани: Знаеш ли кое ме плаши, като съм на фризьор? Че няма "контрол-зет"...
Владо(философски): Е, затова пък винаги има "формат це"...
събота, 5 юли 2008 г.
Dolly
Хората ме мислят за феминистка, а аз харесвам Доли Партън...
Ако я погледна, тя олицетворява всичко срещу което бих се борила - жената кукла : изрусената до бяло коса, натруфените кичозно женствени дрехи, тънкото кръстче, огромните цици, напомпаните устни, гримът... Гротеска... Но когато запее, когато слушам песните и, пълни с толкова много любов и нежност, виждам в нея момиченцето, искало да бъде обичано. Да бъде обичано и нищо повече. Момиченцето, което е направило всичко да се превърне в мечтата на своя любим - рязало плътта си, прекроило тялото, устните си, променило косата си, всичко, за да бъде Онази, истинската..., кукличката...
Когато тя пее, зад жалката маска на грима и пластичните операции виждам красота и уязвимост, нежност, тъга. Виждам всички жени, които са готови да си платят с всичко което могат, за да бъдат обичани, харесвани. И не от суета, а защото не могат да живеят без любов. Любовта на онези груби, примитивни и безчувствени същества, които ни прегръщат през нощта и ни казват, че всичко е наред...Но това, ако сме достатъчно хубави, разбира се...
Ето една песен, която стана известна в изпълнение на Уитни Хюстън, но малко хора знаят че оригиналът е на Доли. Надявам се да ви хареса, колкото харесва и на мен:) До скоро...
Ако я погледна, тя олицетворява всичко срещу което бих се борила - жената кукла : изрусената до бяло коса, натруфените кичозно женствени дрехи, тънкото кръстче, огромните цици, напомпаните устни, гримът... Гротеска... Но когато запее, когато слушам песните и, пълни с толкова много любов и нежност, виждам в нея момиченцето, искало да бъде обичано. Да бъде обичано и нищо повече. Момиченцето, което е направило всичко да се превърне в мечтата на своя любим - рязало плътта си, прекроило тялото, устните си, променило косата си, всичко, за да бъде Онази, истинската..., кукличката...
Когато тя пее, зад жалката маска на грима и пластичните операции виждам красота и уязвимост, нежност, тъга. Виждам всички жени, които са готови да си платят с всичко което могат, за да бъдат обичани, харесвани. И не от суета, а защото не могат да живеят без любов. Любовта на онези груби, примитивни и безчувствени същества, които ни прегръщат през нощта и ни казват, че всичко е наред...Но това, ако сме достатъчно хубави, разбира се...
Ето една песен, която стана известна в изпълнение на Уитни Хюстън, но малко хора знаят че оригиналът е на Доли. Надявам се да ви хареса, колкото харесва и на мен:) До скоро...
Абонамент за:
Публикации (Atom)