Напоследък като играя волейбол само падаме. Понякога грандиозно. Лоша форма. И после лош вкус в устата. Примесен с пясък:). Поражението е неприятно. Най-вече заради хората с които си играл. Обаче е добре да падаш понякога. Амбицира. А и те размисля.
За ужас на треньорката ми някога, аз повече си падах по играта, отколкото по победата. Победите.. не знам какво да ги правя.
победите опияняват :)
ОтговорИзтриванене си само ти така,
ОтговорИзтриванегоре главата:)
и аз играя футбол така:
започвам с голямо вдъхновение и желание за победа, ако е силен противника и загубим го приемам нормално и чувствам по-близки моите съотборници въпреки загубата,
обаче ако е слаб се отпускам, толерирам го и им давам простор, хубаво ми е като успяват и другите момчета, радвам се и аз:)))
ако са темерути обаче се обиждат като ги толерираш и ако успеят да се задържат на гребена на вълната накрая триумфират злорадо:))
все си казвам, че за да съм човек в живота, трябва да съм звяр в играта,
ама рядко имам този късмет,
затова ти го желая от сърце:)
z: Предполагам.
ОтговорИзтриванеДедабях Марадона: :)) Всеки има късмета който заслужава:))