вторник, 18 октомври 2005 г.

Песъчинки

Понякога вървя по плажа и гледам песъчинките. Всички са еднакви и хубави. Погледът ми се плъзва по тях. Не искам нищо, не очаквам нищо. Покой. И изведнъж си харесвам една песъчинка, едно малко зрънце в безкрайността. Уникално е някак и ме омагьосва. Искам само него. Искам да го усетя в шепите си. Обаче в миг разсейване го изгубвам от погледа си. Опитвам се отчаяно да го намеря сред песъчинките, но всички са еднакви. А то беше различно. Може би съм се заблудила. Тъжно е да намериш нещо и да го изубиш за една секунда. И даже да не знам дали просто не съм си въобразила. Сигурно просто мечтата да намеря една единствена и неповторима песъчинка между милиардите, ми играе лоша шега.
в

8 коментара:

  1. Анонимен12:57 пр.об.

    В която и да е песъчинка да се вгледаш, ще усетиш, че е уникална. Две еднакви песъчинки няма - както няма две еднакви снежинки.

    Или двама еднакви хора.

    ОтговорИзтриване
  2. Анонимен11:10 пр.об.

    poznavam chovek unikalen v svoqta prostotiq i da si kaja chestno hich ne me kefi tazi mu unikalnost :)
    ima drug chovek koito e unikalen ZA MEN :)

    ОтговорИзтриване
  3. Unknown5:45 сл.об.

    Именно, Anonimous е прав. Всеки човек е уникален, но някой е точно уникалният за теб. Все едно правилният ключ за ключалка.

    ОтговорИзтриване
  4. Анонимен12:27 сл.об.

    No kogato si haresash edna pesu4inka, i da tursish sushtata kato neq nqma da namerish. Zatova pazi pesu4inkata,koqto ti e haresala, a ako q zagubish tursi otnovo, dokato q namerish pak

    ОтговорИзтриване
  5. Анонимен4:36 сл.об.

    Много ми е интересно да чета твоите размисли. Истина! Възхищавам се на философските прозрения, дълбочина и необятност на разсъжденията ( навярно е от близостта с морето). Откривам рядко
    чувствителен и широко скроен човек. Откакто открих blog-а ти с нетърпение следя всяка нова
    тема. Мисля си дори, че имат стойност да бъдат събрани в книга, за да бъдат прочетени от
    хиляди хора. Съвсем искрено !!!Сигурно след това ще бъдат малко по-добри и по-човечни.
    Е, стига с хвалбите, че ще се вземеш много на сериозно и ще изчезне магията ти ...;-)))
    Всъщност питам се: защо хората имат нужда да споделят мислите си публично? Това е едно разголване на душата, което ги прави уязвими и достъпни (ако изключим, че се прави умишлено и с користна цел). В стремеж да открият себе си, но в друг човек може би? Сигурно, защото са самотни, разочаровани, загубили ориентир и търсят вярната посока? Човек се ражда сам и умира
    сам. Затова може би цял живот търси взаимност?
    Каквото и да е , хубаво е че те има.
    Във всеки случай , не си СЛУЧАЙНА... :-)

    ОтговорИзтриване
  6. Unknown5:49 сл.об.

    Да, наистина най-жалкото нещо е човек да започне да се взема много насериозно:)) Но благодаря за милите думи. Иначе съм съгласна, че блоговете се пишат от самотни хора, или тъжни, които в анонимното общуване с непознати намират частица от щастливото усещане да споделят себе си:)))

    ОтговорИзтриване
  7. wankata11:54 сл.об.

    kato za na4alo da se izvinq za latinicata, ama na taq mashina vyobshte nqma kirilica - bylgarskiqt daje ne figurira v control pannela kato ezik - eba ti i diskriminaciqta!
    Kakto i da e... Damm slu4ajna ne e hi4 slu4ajna;) Ima i edin razkaz po tozi povod, mislq 4e ti go pratih;) T.e. izpolzvah pone nick-a ti kato startova ideq... seshtash li se? A az vsyshtnost iskah da kaja 4e vidqh novo efekt4e, koeto mnogo me kefi - Hover na texta:) Prosti4ko, no mnogo efektno:)
    Cheers!:)
    Ciao

    ОтговорИзтриване
  8. Unknown1:20 сл.об.

    Е, като нямаш кирилица, виждам че поне Мозила имаш:))

    ОтговорИзтриване