Някога, едно време, имаше един период от живота ми, когато бях сама. Сама физически и емоционално, че и социално. Много време за мислене имах тогава. И понякога къде на майтап, къде на истина започнах да си пиша, на бележки на стената, мъдрости, дето ме осеняваха отвреме-навреме. Скоро намерих тези бележки и им се зарадвах. Първата гласеше:
"Поискаш ли всичко, значи си глупак"
Какво си мислех тогава...човек така или иначе не може да получи всичко. И ако поиска всичко, оставя на шанса да реши кое ще получи. А ако поискаш само най-важното за теб, може да се концентрираш в усилията си. Дали греша?
Ми май си права...
ОтговорИзтриванеОпределено си права... Но според мен човек трябва да иска малко повече от реалния максимум, който би могъл да постигне. Защото ако постигнеш най-важното, което си си поставил за цел, ще спреш до там. А ако имаш още поставени цели, ще се стремиш да постигнеш и тях... Защото според мен си не по-малко глупак и ако нищо не искаш! Накратко - прецени какво би могъл да постигнеш, вдигни си летвата още малко и следвай целите си! Това е моята стратегия...
ОтговорИзтриване