Тази песен на Висоцки ме надъхва ужасно. Сигурно някои хора се чувстват така, когато слушат Металика.
Не знам дали е заради текста, или нещо в гласа му. А чувството...То е, когато всичко изглежда безнадеждно, сдухано, страшно, и и изведнъж разбереш, че "още не е вечер", още нищо не е свършило, битката още не е загубена, дет' се вика, още не е почнала. И в крайна сметка, най-много да се ядосаш и да ги почнеш онези, дето са те натикали в ъгъла...
Е, аз просто най-миролюбиво си правя коремни преси. Но това е само върхът на айсберга.
А битката мина. Малка и обикновена, но съвсем страшна, когато си в разгара и.
На приятелите искам да кажа: Благодаря ви!
Мен ме надъхват както Висоцки така и Металика. :)
ОтговорИзтриванеЗа Висоцки си мисля, че магията е в гласа и емоцията която влага. Просто има песни, чийто текст не разбирам и пак ги слушам със затаен дъх.
Като цяло музиката е феномен, който не мога да си обясня как действа. Когато чуя "Speed" на Billy Idol ми се приисква да хугна през глава в неизвестна посока.
А пробвала ли си коремни преси на "Утренняя Гимнастика" :))
Да, ама много се хиля:)
ОтговорИзтриване"Бодрость духа, грация и пластика...."
Когато изглежда,
ОтговорИзтриванече няма надежда,
че всичко е свършено вече -
недей се смущава,
недей се прощава,
недей се предава, човече.
Кажи: не ми пука
от таз несполука -
аз мога, аз вярвам, аз зная,
че въпреки факта
това е антракта,
това е антракта - не края.
От огън опърлен,
от всички захвърлен,
затворен в най-тъмната стая -
недей се спотайва,
недей се отчайва -
кажи си: това не е края!
Кажи: Не ми пука
от таз несполука -
аз мога, аз вярвам, аз зная,
че въпреки факта
това е антракта -
не края!
Н. Йорданов