сряда, 25 октомври 2006 г.

Отвъд

Всеки човек има граници на нещата, които е склонен да приеме. Граници на болката, граници на тъгата, граници на студа, граници на умората. Сигурно сте си казвали за разни неща "Е, това не бих могъл да го преживея!" А какво, ако се случи? И по-лошо, и по-лошо?
Имало е няколко случая в живота ми, когато съм преминавала отвъд. Отвъд болката, отвъд страха, отвъд тъгата. Сигурно такова е усещането да влезеш в окото на бурята. Турбуленцията те разкъсва, разпадаш се и...изведнъж ...вече нищо не те докосва. Странно е усещането. Безчувственост и лекота. Измамни, разбира се. С всяка глътка въздух, с всяка крачка назад в реалността отново ставаш уязвим. Сигурно така трябва.
Може би хората, които просто полудяват, не са искали да изоставят своето отвъд.

4 коментара:

  1. Анонимен9:34 пр.об.

    Никой не се е върнал от отвъдното. Освен един-единствен пич.
    Stay with us.

    ОтговорИзтриване
  2. Анонимен11:05 пр.об.

    Според мен тези, които просто полудяват връщайки се в реалността намират друга реалност, не тази която са оставили. И като Дон Кихот си търсят своето.
    Няколко пъти ми се е случвало да премина отвъд - странно е наистина. Лошото е, че не ми харесва :( А се налага отново и отново да минавам оттам.
    Има една хубава песен:
    When you are close to tears remember,
    someday it'll all be over...

    ОтговорИзтриване
  3. Анонимен11:27 сл.об.

    Днес гледах Prison Break и се сетих за твоя пост докато течеше следния епизод:

    - Като бях малък, не можех да спя нощем,
    защото си мислех,
    че има чудовище в гардероба.
    Но брат ми ми каза, че в гардероба
    няма нищо друго освен страх.
    И че страхът не е истински.
    Каза, че не е направен от нищо.
    Че е само въздух.
    Дори не и това.
    Каза, че просто трябва
    да се изправиш срещу него.
    Трябва да отвориш тази врата,
    и чудовището ще изчезне.

    - Брат ти е умен човек.

    - Тук обаче,
    изправяш се срещу страха си,
    отваряш вратата,
    и зад нея има още сто врати.
    А чудовищата, които са зад тях...
    са съвсем истински.

    ОтговорИзтриване
  4. Анонимен2:48 сл.об.

    Границите поставя всеки за себе си. Така и сам решава кога може да ги пресече, кога има смисъл и т.н.

    Страхът, болката... съществуват, ако вярваш в тях, ако им дадеш право да се намесят.

    ОтговорИзтриване