Вървим със сина ми към спирката на автобуса. Нормален краен квартал. Боклуци по поляните, сиви блокове, паркинги, кал. Смеем се за нещо. Аз казвам, хм, то било много хуабво и топло времето днес. Той се оглежда, въздъхва и казва...да...ако имаше и тук-там цветенца, това щеше да бъде рая...
прегръд:)) ето тези ти постове най-много обичам..
ОтговорИзтриванеА бе я повече го слушай какво ти приказва детето и няма да ти трябва психоаналитик-изповедник. :-)
ОтговорИзтриванеitilien: Когато човек е зле, не трябва да се обръща към децата си. Тогава му ТРЯБВА психоаналитик-изповедник. А в случая той беше щастлив, защото и аз бях щастлива. И си бъбрехме и се смеехме.
ОтговорИзтриванеДецата се раждат не за да решават нашите проблеми.
Иска ми се да мисля, че той е ведро дете, защото не го изпозлвам за смисъл на живота си и за отдушник на тревогите си. Поне се старая.
Не ти говоря за отдушник. Остави ги неприятностите сами да се изпарят. Гледай го детето и му се радвай, докато е така свежо и непосредствено, никой възрастен не може да ти даде толкова искрена радост. Ти си знаеш, де. Просто се радвам и аз покрай теб, като споделиш някоя такава мила малка случка. :-)
ОтговорИзтриванеРаят е от втората надежда, вляво, до искрената усмивка и точно зад добрата дума. :)
ОтговорИзтриванеА кога с теб пак ще се засечем да пишем някоя вечер?
:)
Поздрави. И да ни донесеш парченце от рая, хей! :)