петък, 23 март 2007 г.

Драмата на един хищник

Живеел някога някакъв си хищник. Хрупал месо, кости, сухожилия. Убивал си жертвите в равностойна схватка - зъби срещу копита. Но от много протеини в месото ли, от какво, взел че поумнял. Мозъкът му се увеличил, казват. И станал хитър. Започнал да ловува жертвите си с копия и стрели. Повече храна, повече мозък. После пък, се сетил, че може да не ги гони из горите, а да си ги отглежда направо в къщи. Готови за консумация. Безропотни, сочни. Кръв, месо, сухожилия. И от толкоз много кръв и месо, мозъкът му ставал все по-голям. И с такъв голям мозък, започнал да мисли по много. Култура се зародила, поезия, философия. И понеже вече не тичал из горите, взел да става изтънчен. И възвишен. И понеже вече не прегризвал гърла, за да живее, взело да му се струва, че това е чудовищно. Горките сладки животни!
И решил да не бъде хищник. Соя и мляко, ябълки и маруля. Прелестно. Стига варварство! После дошла анемията. Малко коприва ли ядял, що ли... Но той не искал да е хищник. Никога вече! Защото нещо в душата му се било променило. Но тялото му било същото. Тялото му искало месо, кръв, кости. А умът му се целувал със слънчевите лъчи.
Слаб, замаян, глупав, засрамен от желанията си, хищникът се влачел по това, което били някогашните му ловни полета и очаквал края на цялата тази глупост.

8 коментара:

  1. Анонимен8:28 сл.об.

    Т.е. яжте месо ;)
    *закача се* а кога ще ти пробвам соевите кюфтенца, аа?
    Предния път си останаха в магазина ;)

    ОтговорИзтриване
  2. Анонимен3:02 сл.об.

    Стига с пропагандата . Каквато и да е тя . Който му се хапва ... на който не ех печени картофки и гювечета разни . Стига съм мечтал : ).

    ОтговорИзтриване
  3. Анонимен1:25 сл.об.

    Ееех, интелектът си има материален носител, какво да се прави.
    И ако носителят се почувства застрашен, изключва интелекта като нещо вредно за здравето и се оправя сам, както може - включително посяга и към други подобни носители на интелекти...
    Имам предвид случаите на масов канибализъм през войните и при глада по сталиново време...
    За да обичаш ближните си създания, трябва да си достатъчно задоволен, уви.

    ОтговорИзтриване
  4. Анонимен12:29 пр.об.

    "И една кукла може да изглежда точно като теб, но не е теб, нали?..."

    ОтговорИзтриване
  5. Анонимен12:00 пр.об.

    Мисля, че беше отговор на моя коментар :)

    ОтговорИзтриване
  6. "А умът му се целувал със слънчевите лъчи. " их чи хубаво казано! :)

    ОтговорИзтриване
  7. "И понеже вече не прегризвал гърла, за да живее, взело да му се струва, че това е чудовищно. Горките сладки животни!"
    Не спомена кога мозъкът му е почнал пак да се свива.

    ОтговорИзтриване