Малки, невзрачни, а докоснеш ли се до тях, уханието изпълва сетивата ти. Оскъдни и трудни за намиране. Искрящи скъпоценности сред мрачната гора.
Споменът за Рила е като аромат на диви ягоди. Толкова скали, прах, прежурящо слънце, брулещ вятър и проливен дъжд. А аз си спомням щастие и покой. Толкова отдавна не бях била себе си, че бях забравила коя съм изобщо. Там се намерих. Не знаех че мога да бъда цяла. Истинска.
Скалите над езерото са още в сънищата ми. Събуждам се и ми трябва време, за да осъзная, че това над мен е глобусът на лампата, а не луната, и че няма звезди над мен, а таван. Искам си звездите...
Но няма диви ягоди в града. Само ягодов сладолед на Нестле.
Беше в Рила? И не разказваш?! И няма снимки?! ;)
ОтговорИзтриванеТози коментар бе премахнат от автора.
ОтговорИзтриванеРафи също имат ягодов сладолед ;) Ще чакам по-сериозен разказ - къде сте били и т.н.:) и септември да дойдеш в Пирин - ще има и боровинки освен ягодите :P
ОтговорИзтриванеНякои неща са за разказване, а други са само спомен за усещане. Все едно да разкажеш Лунната соната...
ОтговорИзтриванеБяхме там, където хиляди хора са били и нищо особено не се е случило, просто потънах в красота и щастие.
И успях да запаля огън в елхова гора с кибрит:) Но пък беше валяло като из ведро няколко часа.:)