Всяка вечер, когато се прибирам в 19.15 от работа виждам отрязък небе, обагрено от залеза, притиснато между нашия и съседния блок. Виси някак точно над входа и неизменно вървя по разбития тротоар право към него, сякаш ей сега ще продължа нагоре, ще се изкача по облаците и ще потъна в хилядоцветните отблясъци...
Но в последния момент свивам наляво и влизам във входа, покрай съседа, който винаги седи на стълбите и пие, покрай напуканите стени, по тъмните коридори...
Понякога си мечтая да сменя квартирата си с по-хубава. Но не знам дали ще помогне...
Всеки път, когато влизам тук, се натъжавам, но чета отново и отново. Ти си истинска.
ОтговорИзтриванеЕ, поне веднъж не се ли развесели???!!
ОтговорИзтриванеАми... дори и в забавните и интересни случки прозира самотност. Извинявай.
ОтговорИзтриванеще помогне
ОтговорИзтриване