Женската съблекалня

Съблекалнята в един фитнес клуб е доста интересно и поучително място. Сигурно може да се напише цяла книга за това. Откъде ли да започна...
Първото, което ме впечатлява винаги, е необяснимата самоубийствена пристрастеност към прашките. Леко ми се гади от тази мода. Лятото като че има моменти, когато просто трябва да си почти гола. Но през зимата, брррррррр. Като че някаква безотказна мазохистична нагласа има в жените. Разголена, уязвима, секси. Хм. Сигурно мъжете наистина се възбуждат ужасно от това. Кой знае...
Друго нещо, което ме впечатлява е как една жена се облича. Нещо като обратен стриптийз е. Много особено. И вълнуващо.
Една жена влиза, с трико и маратонки, косата на опашка. Съблича се и след като се върне от банята облича много, ама много дантелено черно бельо, което, ако не беше перфектното и тяло, сигурно щеше да стои тъпо. Обаче така е като реклама за секс шоп. Натрапчиво прелъстителна. Гледам я с интерес и се чудя какви ли са дрехите за това бельо. Облича тъмен панталон на мнооого фино райе, някаква риза и строго сако в същия убит почти синьо-черен тон. Малей, всичкият сексапил е заменен от не по-малко впечатляваща строгост. Вързва си косата на опашка и от нея прави кок. И ако щете вярвайте, ама слага и очила. Метаморфозата е поразяваща.
Друго момиче влиза с доста размъкнат анцуг и някаква тениска. Рошавичка, небрежна. Съблича се и аз почти ахвам от това колко невроятно съвършено тяло има. Нищо излишно, нищо недостатъчно. Гладка кожа, която сякаш блести отвътре, чистичка и нежна. Мадамата изглежда като току-що извадена от опаковката. Да я гледаш, да и се ненагледаш. Като бисерче е. Обува си боксерки(браво!), няакъв широк панталон с много джобове и отгоре размъкната блуза.Никога няма да отгатнеш какво се крие отдолу. Хм.

Този пост поседя доста като драфт, понеже все нямам време да го завърша. Затова реших да го публикувам до където съм стигнала. А останалите си впечатления от това вълнуващо и загадъчно място, наречено женска съблекалня ще споделя с вас в някой от следващите дни. Надявам се да ви е интересно:)

I'm a believer

Песента от "Шрек". Не бях се заслушвала в теста. Затананикайте си я с мен:) Толкова е жизнерадостна:))

I thought love was only true in fairy tales
Meant for someone else but not for me.
Love was out to get me
That’s the way it seemed.
Disappointment haunted all my dreams.

Then I saw her face, now I’m a believer
Not a trace of doubt in my mind.
I’m in love, I’m a believer!
I couldn’t leave her if I tried.

I thought love was more or less a given thing,
Seems the more I gave the less I got.
What’s the use in tryin’?
All you get is pain.
When I needed sunshine I got rain.

Then I saw her face, now I’m a believer
Not a trace of doubt in my mind.
I’m in love, I’m a believer!
I couldn’t leave her if I tried.

Елхите

Коледата настъпва с пълна сила, както всяка година. Неумолима. И не знам за коледните чудеса, но коледните ужаси са навсякъде.

Да си поговорим за коелдните елхи, а? Извинете за изтърканата тема, обаче като мина покрай Чаталджа и видя всичките "милосърдни християни" , които настървено избират най-хубавото от безмилостно изсечените елхички, за да украсят подобаващо дома си...И кръстачаките, които чевръсти търговци забиват здраво с пирони направо в стъблото на дървото...Повръща ми се. Не съм религиозна. А цялата паплач дето се кръсти в църквите и слуша пеенето на мазни попове и пали някакви свещички и после си отива с чиста съвест в къщи, може да се замисли колко от идеята на християнството изобщо е останала. И като чуя аргумента "Ами все пак друго е да ти замирише на бор в къщата", ми идва да псувам! Мамичката ви, жалки тъпи еснафи, що не си купите ароматизатор "бор", от скъпите...дето ги рекламират по телевизията? Тъкмо ще ви пасне идеално. Ама истинското е най-хуабво, нали? Да отрежеш, да накълцаш, да разпънеш на кръст едно дръвче, което даже не е успяло да порастне, да си го замъкнеш в къщи, да го накичиш с лъскави боклуци и доволен да вдъхнеш с пълни гърди аромата на възвишено коледно настроение. "Джингъл белс...".

Хора, купете си изкуствена елха! Украсете я с гирляндите от изкуствени матеиали, сложете пластмасовите играчки, после лемпичките, заместващи опасните истински свещички. Отпийте от виното с консервант и се усмихнете! Усмихнете се широко, защото колкото и объркан и безнадежден да е животът ви, днес вие спасихте едно живо същество...

Коледна смешка

Това се случило мнооого много отдавна, далеч на север. В къщата на Дядо Коледа царяла пълна лудница. До Коледа оставали няколко часа, в списъка с подаръци някой бил допуснал грешка и замаяни джуджета тичали насам-натам и си крещели, докато се опитвали да оправят някак нещата. Три елена стачкували и категорично отказвали да бъдат впрегнати в шейната, гледайки тъпо и упорито. А Снежанка била мъртво пияна и се хилела истерично пльосната върху един стол. Дядо Коледа се оглеждал в ужас и му идвало да си оскубе брадата. В тоз момент в стаята влетяла малката коледна звездичка, която някой бил пратил да донесе елхичка. Звездичката размахвала елхата и запитала глезено и протяжно: Еееее, аз сега къде да я бодна тази елхичка, беееее? ......
Оттогава има традиция на върха на коледната елха да има по една коледна звездичка...

Ехе, аз Боинг разглобявам! (ама после малко трудно го сглобявам)

Мда...Замириса нещо в компютъра на изгоряло. И се разбра, че вентиталора на захранването ту работи, ту не. Ей така си спира. Лоша работа, казва Сашо. Трябва да се почисти. Че аз като се засилих. Разглобих де що можах. Само сглобяването после се закучи. Престарала съм се. Сега-нов вентилатор. Тоест стар, такъв дето захранването е изгоряло, а той не. Чудно какъв ли велик вентилатор ще е бил. Та така, ако имате нещо за разглобяване, давайте насам!

Sooner or later we all sleep alone

Това бях написала преди време, другаде. Нищо ново под слънцето.

"И вече съм далеч, сякаш зад сто морета. Иска ми се да се върна пак там, на онзи остров на нежност и обич, но виждам как се разпада, като картина направена от пара. Забила съм нос в стъклото на една студена и хладна лаборатория и гледам един неуспешен експеримент. Толкова истински и цветен. Но нереален. Реални са сивите стени на лабораторията. Реални са дебелите стъкла. Прозрачни, излъскани, почти незабележими. Но непреклонни, здрави и изключително надеждно изолиращи. Единственият истински свят който няма да се огъне пред нищо. Няма да се стопи. Тук можеш да изчислиш всичко. Само трябва да си необременен от емоции и хладнокръвен.
Опитвам се да бъда. Мога, със сигурност. И времето за плачене свърши. Просто трябва да продължа напред.
Sooner or later we all sleep alone."

Разкрита

Е, разкрихте ме. Днес имам рожден ден. Ставам на 33, което е малко стряскащо, но щом не се страхувам да си ги кажа, значи е добре. Да видим докога:)
И като съм започнала с разкритията, направих сладкия тест, който беше плъзнал по блоговете, за това какво файлово разширение съм и каква операционна система. Резултатите май не са далеч от истината.




И последното разкритие за днес, едно много щастливо съвпадение. Радвам се че съм родена на една и съща дата с един човек, когото много харесвам и вероятно много от вас познават, макар и задочно. Александър Карчински. Да ни е жив и здрав и все така да ни кара да се усмихваме.

Целувки на всички и много поздрави!

Зима

Може би не е много възпитано така да си сменям стиловете на блога. Предполагам че е изнервящо за тези, които го четат. Но, пък се забавлявам много. Някой беше поискал зимна тема и да не е бяло. Надявам се да ви хареса. За тези, които са на трафик, съжалявам, картинките са големи. По някое време може да седна и да обмисля как да ги направя по-малки. Но сега се поуморих да се сражавам с тази тема. Последната битка беше славна. Искам да благодаря на Ванката, който седя снощи с мен до 2 часа в ICQ да ми помага да преследвам грешки в глупавия си CSS. Без него сигурно щях да съм захвърлила и снежинки и всичко. :))
Освен това, искам пак да се извиня на всички потребители на Интернет Експлорер. Въобще не си представям как се вижда това с вашия браузър. Пак след някой ден ще събера смелост да погледна. Първо с едното оченце, леееекичко.
Ами, това беше. Весели празници!

Големите цици: за и против

ЗА:
- Като влезеш в магазин за бельо, винаги е забавно да видиш лекото учудване в очите на продавачката като кажеш какъв номер искаш. И още по-забавно е ако вземе пък да ти е малък.
- Винаги може да отвлечеш вниманието от големия си задник, или някоя пъпка на физиономията, като си сложиш по-дълбоко деколте.
- Изглеждаш женствена и с най-простичката черна рокля.
- Забелязваш се. Даже мъжете които не харесват цици си общуват с теб, за да си докажат че не те харесват.
- Ако вземеш че се спънеш и паднеш по очи, рискът да се натъртиш е по-малък.
- Да зарадваш любимия човек с удоволствието да му "напълниш шепите". Плюс това, приятелите му да му завиждат.

ПРОТИВ:
- Най-вероятно прегърбена стойка, заради тежестта, както и заради криенето в пубертета.
- Забрави за тичането. Непрекъсаното променящият се център на тежестта е нещо доста неприятно. Дилемата дали да се задушиш със стегнат сутиен или да си ги държиш с ръце е доста неприятна.
- Може да си сложиш сладко момичешко потниче с тънки презрамки и без сутиен само ако си решила да участваш в конкурс за най-смешна крава.
- Ако решиш да облечеш спортен екип в най-добрия случай изглеждаш странно а в най-лошия, като проститутка, маскирана като мажоретка.
- Трудно е да изглеждаш интелектуално.
- Спането по корем остава някъде в ранния пубертет.
- Никога не си сигурна дали един мъж наистина те слуша какво му говориш или само се чуди как да те хване за циците.

Извод: Ех, ако можеше да си носим циците само като сме на кеф...


P.S. Smile!

Естетически аспекти на пътната настилка

Искам само да попитам, има ли някакво научно предположение, че ако дупките по улицте от кръгли биват направени квадратни, те вече не представляват проблем. Понеже винаги ме е изумявало как някакви хора слагат оранжевите конуси, запрятат ръкави, изрязват дупките по пътя в изящна правоъгълна форма и после удовлетворени от добре свършената работа си тръгват. Толкова. Ако след много много време някакви други хора, които нямат нищо общо с първите, вземат че напълнят дупките с асфалт, това е чиста случайност и няма никакво отношение към чувството за естетика на първите.