Снегът в Банско е като пясъка на Несебър - златен. От всяка прашинка се правят пари, всичко е на високи обороти. Гишето за карти за съоръженията прилича на аерогара. Огромна опашка и оглеждащи се хора. Маркови ски и екипи. Хора, които изглеждат като от списанията. Чувството да бъда тук не беше като да видя луната през облаците, а като да отида на нощен клуб.
Разходих се покрай пистата нагоре, но не ми хареса. Прекалено култивирано беше, прекалено лъскаво. Както винаги, когато не знам какво да правя, се опитах да правя добро. Помогнах на една майка, която се пързаляше с малкото си дете и бяха се завъртяли неудобно. Бутнах една кола в пътя отстрани, за да спре да форсира двигателя и да пуши. Вдигнах една щека от снега отстрани и я забих близо до пистата, така че който си я търси да я види лесно. После изядох един портокал и се прибрах.
Иска ми се да кажа, че бях разочарована, но светът изглежда такъв, какъвто искаш да го видиш. Ще се опитам да запомня кристалите скреж по клонките, върховете в далечината, дърветата и луната над нощната планина. А другото,... просто ще забравя...
вторник, 25 декември 2007 г.
четвъртък, 20 декември 2007 г.
Специалист по всичко
Последния месец съм ангажирана основно с правенето на салона си в Русе. Нагледах се на майстори и майсторлък. Както е казал поета:"Майсторе, майсторе, викам ти майсторе, 'щото не ти знам името, ама като ти гледам майсторлъка, да та е** в майстора...". И след последните красоти на майсторите по довършителни работи, реших да си правя всичко от тук нататък сама. Може пак да е грозно ,но поне ще е без пари.
И всеки ден се сещам за един класически български филм, в който млад и кадърен зъболекар си търсеше работа като бояджия. "Ти някога боядисвал ли си?" "...Да, великденски яйца..." "Ставаш!" И аз така. В момента дупки пробивам всякакви, често повече от необходимия брой, но все успявам да ги подпъхна под някой мебел. Засега катастрофални повреждания няма. Остава ми малко работа по водопроводната част и слагане на лампите на тавана, после още малко дърводелство и малко счетоводни и правни неща.
Баси, искам вече пак да съм фризьорка!
И всеки ден се сещам за един класически български филм, в който млад и кадърен зъболекар си търсеше работа като бояджия. "Ти някога боядисвал ли си?" "...Да, великденски яйца..." "Ставаш!" И аз така. В момента дупки пробивам всякакви, често повече от необходимия брой, но все успявам да ги подпъхна под някой мебел. Засега катастрофални повреждания няма. Остава ми малко работа по водопроводната част и слагане на лампите на тавана, после още малко дърводелство и малко счетоводни и правни неща.
Баси, искам вече пак да съм фризьорка!
Абонамент за:
Публикации (Atom)