Аз по заведения рядко ходя, но виж, по тоалетни - много! Обичам да вървя и освен това обичам чай с литри, така че съдбовния момент "ох, пишка ми се" ме застига на около половин час.
Ето моята лична класация:
Първо място, с голяма преднина, печели тоалетната на китайския ресторант, който е в сградата на Сити Арт Хотел. На това място бих се отбила даже без да ми се пишка, само за да погледам безкрайно високия таван и красивите плочки. Чак не ми се излиза от там.
Второ място си поделят "Пикадили" и "Мястото". Винаги много чисти, поддържани тоалетни, направени с чувство, уютни някак. Удоволствие е да се огледаш в огромните огледала.
Трето място за "Хепи". Малко е тесничко и някак не особено предразполагащо, но пък има виц на седмицата:)
Четвърто място за тоалетните на Мегамол Русе. Макар и огромни като хангар и поради това малко стъписващи, са перфектно чисти и има някакъв чар в тъмно червените плотове и нестандартните кошчета.
Специалната награда получава тоалетната на бар "Джони Уокър", която без да блести с модерност и налична тоалетна хартия спечели сърцето ми с оригиналност и безумие:) Десетки табели от соц време съжителстват със стар компютър и чашка за кафе, от която се пуска водата. Не можах да изляза от там близо 10 минути:)
На края на класацията ми са ужасните тоалетни в Арт клуба и "Котката", където влизам само ако нямам ама наистина никакъв избор.
Кои са вашите любими тоалетни?
сряда, 26 януари 2011 г.
понеделник, 24 януари 2011 г.
Създавай
Понякога не ми се събужда. Лежа свита на кълбо и усещам в корема си тъмнината, която ме обсажда. Промъква се в мен като отчаяние, апатия или страх. Знам колко е силна и колко пролуки има в мен, готови да я приютят.
Срещу тъмнината няма защита, бронята се превръща в затвор. Трябва да се изправиш и да се бориш, създавайки...
Не че създавам кой знае какво. Плета чорапи, правя нескопосани сайтове, рисувам по чашите в къщи. Е, веднъж направих и цяло канапе...
Това са моите вълшебни щитове, единствената ми надежда по пътя в здрача. Понякога си мисля, че не искам и нямам сили, но знам, че агонията в тъмното е безкрайна и трябва да изцедя последните сили от мен, за да остана на светлата страна. Една дума проблясва в съзнанието ми, преди да се отдам на нищото и винаги ме спасява.
"създавай"
Срещу тъмнината няма защита, бронята се превръща в затвор. Трябва да се изправиш и да се бориш, създавайки...
Не че създавам кой знае какво. Плета чорапи, правя нескопосани сайтове, рисувам по чашите в къщи. Е, веднъж направих и цяло канапе...
Това са моите вълшебни щитове, единствената ми надежда по пътя в здрача. Понякога си мисля, че не искам и нямам сили, но знам, че агонията в тъмното е безкрайна и трябва да изцедя последните сили от мен, за да остана на светлата страна. Една дума проблясва в съзнанието ми, преди да се отдам на нищото и винаги ме спасява.
"създавай"
понеделник, 17 януари 2011 г.
неделя, 16 януари 2011 г.
Лъч светлина
Случайно попаднах във форума на бгмама на тема за раждането в къщи. Да си призная, бях изненадана да разбера колко сериозно движение е това. Колко много жени съзнателно го избират и раждат дори седалищно разположени бебета в къщи. Дълги години раждането беше болна тема за мен. Собствените ми кошмарни преживявания при раждането на сина ми бяха оставили огромна травма в емоциите ми. За себе си бях решила, че ако имам второ дете ще го родя в къщи, пък каквото ще да става. И си мислех че само мъж на който му стиска да участва в такова нещо има правото да бъде баща. Защото да имаш дете е нещо на живот и смърт. Иска се сигурен човек до теб, който ще те подкрепи в най-плашещите изпитания. Но представа си нямах, че има книги, предавания, филми, училища за това. Жени и акушерки споделят опит и преживявания.Има уроци за бащите как да помагат и да облекчават болката.
Не знам какво да кажа. Изведнъж се почувствах ужасно щастлива, че такива неща се случват. Че хората се подкрепят и измъкват от лапите на болниците и меркантилните лекари, които ни убеждават че без тях сме загубени. Прекланям се пред смелите жени, които са се доверили на интуицията си и са поели риска да родят в къщи. А тотално свалям шапка на мъжете им. Не знаех че има такива мъже. Поне не знаех че има много. Просто останах без думи.
Понякога наистина си мисля, че светът е ужасно място, пълно с обреченост и студ, доминирано от хищни компании и населявано от хора, които се изяждат едни други в невежеството и пустотата си. Но в такива моменти като сега разбирам, че светлото си пробива път и не просто оцелява, а се прегрупира, организира и отвоюва територии. И сърцето ми се изпълва с вяра и надежда.
Тук можете да намерите много линкове по темата. Надникнете.
Хех, съвсем несвързано в главата ми изникна една картинка с Йода, държащ светлинен меч и надпис: "Can one ray of light save the world? Depends on who is holding it! "
Обичам ви:)
Не знам какво да кажа. Изведнъж се почувствах ужасно щастлива, че такива неща се случват. Че хората се подкрепят и измъкват от лапите на болниците и меркантилните лекари, които ни убеждават че без тях сме загубени. Прекланям се пред смелите жени, които са се доверили на интуицията си и са поели риска да родят в къщи. А тотално свалям шапка на мъжете им. Не знаех че има такива мъже. Поне не знаех че има много. Просто останах без думи.
Понякога наистина си мисля, че светът е ужасно място, пълно с обреченост и студ, доминирано от хищни компании и населявано от хора, които се изяждат едни други в невежеството и пустотата си. Но в такива моменти като сега разбирам, че светлото си пробива път и не просто оцелява, а се прегрупира, организира и отвоюва територии. И сърцето ми се изпълва с вяра и надежда.
Тук можете да намерите много линкове по темата. Надникнете.
Хех, съвсем несвързано в главата ми изникна една картинка с Йода, държащ светлинен меч и надпис: "Can one ray of light save the world? Depends on who is holding it! "
Обичам ви:)
събота, 15 януари 2011 г.
вторник, 4 януари 2011 г.
Мъфини с овесени ядки
Мъфиновата обсесия не подмина и мен. Ето една рецепта, която е сравнително диетична и ужасно вкусна.
Продукти:
2 ч.ч. овесни ядки (фини)
1 ч.ч. прясно мляко
1/2 с.л. бакпулвер
1 с.л. канела
1 к.л. сода за хляб
1 ч.л. сол
1 яйце
1/2 ч.ч. кафява захар
1/3 ч.ч. олио или разтопено масло
1 ч.ч настъргани ябълки
1/2 ч.ч. нарязани орехи
Приготвяне:
Смясват се в голяма купа овсените ядки, содата, солта, бакпулвера и канелата. Залива се с прясното мляко и се оставя да престои около 20 мин, за да омекнат овесените ядки. Ако нямате фини овесени ядки може и с обикновени, но трябва да се киснат малко повече, или леко да се смелят предварително в кафемелачка.
В друга купа се разбива яйцето със захарта и олиото и се добавят орехите и настърганите ябълки. Под "разбива" имам предвид поразбърква се с вилицата, да не грабнете миксерите! Сместа се изсипва при накиснатите овесени ядки и се разбърква, без да се престаравате.
Насипва се във формички за мъфини, в които са поставени хартийки, или са намазани леко с олио. Ако нямате формички за мъфини- бързо да си купите. В краен случай може да изпозлвате формички за крем карамел.
Пече се в предварително загрята фурна на 180 градуса, за 20 мин. Изваждат се, оставят се да се охладят за малко и се вадят от формичките.
Приятен апетит!
Продукти:
2 ч.ч. овесни ядки (фини)
1 ч.ч. прясно мляко
1/2 с.л. бакпулвер
1 с.л. канела
1 к.л. сода за хляб
1 ч.л. сол
1 яйце
1/2 ч.ч. кафява захар
1/3 ч.ч. олио или разтопено масло
1 ч.ч настъргани ябълки
1/2 ч.ч. нарязани орехи
Приготвяне:
Смясват се в голяма купа овсените ядки, содата, солта, бакпулвера и канелата. Залива се с прясното мляко и се оставя да престои около 20 мин, за да омекнат овесените ядки. Ако нямате фини овесени ядки може и с обикновени, но трябва да се киснат малко повече, или леко да се смелят предварително в кафемелачка.
В друга купа се разбива яйцето със захарта и олиото и се добавят орехите и настърганите ябълки. Под "разбива" имам предвид поразбърква се с вилицата, да не грабнете миксерите! Сместа се изсипва при накиснатите овесени ядки и се разбърква, без да се престаравате.
Насипва се във формички за мъфини, в които са поставени хартийки, или са намазани леко с олио. Ако нямате формички за мъфини- бързо да си купите. В краен случай може да изпозлвате формички за крем карамел.
Пече се в предварително загрята фурна на 180 градуса, за 20 мин. Изваждат се, оставят се да се охладят за малко и се вадят от формичките.
Приятен апетит!
Абонамент за:
Публикации (Atom)