сряда, 26 януари 2011 г.

Тоалетните - един паралелен свят

Аз по заведения рядко ходя, но виж, по тоалетни - много! Обичам да вървя и освен това обичам чай с литри, така че съдбовния момент "ох, пишка ми се" ме застига на около половин час.
Ето моята лична класация:
Първо място, с голяма преднина, печели тоалетната на китайския ресторант, който е в сградата на Сити Арт Хотел. На това място бих се отбила даже без да ми се пишка, само за да погледам безкрайно високия таван и красивите плочки. Чак не ми се излиза от там.
Второ място си поделят "Пикадили" и "Мястото". Винаги много чисти, поддържани тоалетни, направени с чувство, уютни някак. Удоволствие е да се огледаш в огромните огледала.
Трето място за "Хепи". Малко е тесничко и някак не особено предразполагащо, но пък има виц на седмицата:)
Четвърто място за тоалетните на Мегамол Русе. Макар и огромни като хангар и поради това малко стъписващи, са перфектно чисти и има някакъв чар в тъмно червените плотове и нестандартните кошчета.

Специалната награда получава тоалетната на бар "Джони Уокър", която без да блести с модерност и налична тоалетна хартия спечели сърцето ми с оригиналност и безумие:) Десетки табели от соц време съжителстват със стар компютър и чашка за кафе, от която се пуска водата. Не можах да изляза от там близо 10 минути:)

На края на класацията ми са ужасните тоалетни в Арт клуба и "Котката", където влизам само ако нямам ама наистина никакъв избор.

Кои са вашите любими тоалетни?

понеделник, 24 януари 2011 г.

Създавай

Понякога не ми се събужда. Лежа свита на кълбо и усещам в корема си тъмнината, която ме обсажда. Промъква се в мен като отчаяние, апатия или страх. Знам колко е силна и колко пролуки има в мен, готови да я приютят.
Срещу тъмнината няма защита, бронята се превръща в затвор. Трябва да се изправиш и да се бориш, създавайки...

Не че създавам кой знае какво. Плета чорапи, правя нескопосани сайтове, рисувам по чашите в къщи. Е, веднъж направих и цяло канапе...

Това са моите вълшебни щитове, единствената ми надежда по пътя в здрача. Понякога си мисля, че не искам и нямам сили, но знам, че агонията в тъмното е безкрайна и трябва да изцедя последните сили от мен, за да остана на светлата страна. Една дума проблясва в съзнанието ми, преди да се отдам на нищото и винаги ме спасява.
"създавай"

понеделник, 17 януари 2011 г.

От време на време се чувствам като прокажена. Хората навярно не знаят, че да те зарежат не е заразно.

неделя, 16 януари 2011 г.

Лъч светлина

Случайно попаднах във форума на бгмама на тема за раждането в къщи. Да си призная, бях изненадана да разбера колко сериозно движение е това. Колко много жени съзнателно го избират и раждат дори седалищно разположени бебета в къщи. Дълги години раждането беше болна тема за мен. Собствените ми кошмарни преживявания при раждането на сина ми бяха оставили огромна травма в емоциите ми. За себе си бях решила, че ако имам второ дете ще го родя в къщи, пък каквото ще да става. И си мислех че само мъж на който му стиска да участва в такова нещо има правото да бъде баща. Защото да имаш дете е нещо на живот и смърт. Иска се сигурен човек до теб, който ще те подкрепи в най-плашещите изпитания. Но представа си нямах, че има книги, предавания, филми, училища за това. Жени и акушерки споделят опит и преживявания.Има уроци за бащите как да помагат и да облекчават болката.

Не знам какво да кажа. Изведнъж се почувствах ужасно щастлива, че такива неща се случват. Че хората се подкрепят и измъкват от лапите на болниците и меркантилните лекари, които ни убеждават че без тях сме загубени. Прекланям се пред смелите жени, които са се доверили на интуицията си и са поели риска да родят в къщи. А тотално свалям шапка на мъжете им. Не знаех че има такива мъже. Поне не знаех че има много. Просто останах без думи.

Понякога наистина си мисля, че светът е ужасно място, пълно с обреченост и студ, доминирано от хищни компании и населявано от хора, които се изяждат едни други в невежеството и пустотата си. Но в такива моменти като сега разбирам, че светлото си пробива път и не просто оцелява, а се прегрупира, организира и отвоюва територии. И сърцето ми се изпълва с вяра и надежда.

Тук можете да намерите много линкове по темата. Надникнете.

Хех, съвсем несвързано в главата ми изникна една картинка с Йода, държащ светлинен меч и надпис: "Can one ray of light save the world? Depends on who is holding it! "
Обичам ви:)

събота, 15 януари 2011 г.

Мисля си, че на този свят всичко трябва да се заслужи. Смъртта също. Затова самоубийството е нещо лошо. Не може просто да избягаш по желание. Трябва да останеш и да си изстрадаш правото да умреш. Мисля да бъда много старателна.

вторник, 4 януари 2011 г.

Мъфини с овесени ядки

Мъфиновата обсесия не подмина и мен. Ето една рецепта, която е сравнително диетична и ужасно вкусна.

Продукти:
2 ч.ч. овесни ядки (фини)
1 ч.ч. прясно мляко
1/2 с.л. бакпулвер
1 с.л. канела
1 к.л. сода за хляб
1 ч.л. сол
1 яйце
1/2 ч.ч. кафява захар
1/3 ч.ч. олио или разтопено масло
1 ч.ч настъргани ябълки
1/2 ч.ч. нарязани орехи

Приготвяне:
Смясват се в голяма купа овсените ядки, содата, солта, бакпулвера и канелата. Залива се с прясното мляко и се оставя да престои около 20 мин, за да омекнат овесените ядки. Ако нямате фини овесени ядки може и с обикновени, но трябва да се киснат малко повече, или леко да се смелят предварително в кафемелачка.

В друга купа се разбива яйцето със захарта и олиото и се добавят орехите и настърганите ябълки. Под "разбива" имам предвид поразбърква се с вилицата, да не грабнете миксерите! Сместа се изсипва при накиснатите овесени ядки и се разбърква, без да се престаравате.

Насипва се във формички за мъфини, в които са поставени хартийки, или са намазани леко с олио. Ако нямате формички за мъфини- бързо да си купите. В краен случай може да изпозлвате формички за крем карамел.

Пече се в предварително загрята фурна на 180 градуса, за 20 мин. Изваждат се, оставят се да се охладят за малко и се вадят от формичките.

Приятен апетит!