Купува се двулитрова кола, спрайт и всякакви такива,зарежда се впечатляващо количество алкохол, да има. Нарежда се маса, ама маса. Да има от всичко и по много. Да не остане някой гладен. После хората се събират, носят си по две кутии цигари всеки, да не би да не стигнат. Сяда се на масата, пуска се телевизора без звук и радио Веселина от уредбата. И се започва празнуването. То се състои основно в пушене на цигара от цигара. Много е важно да се задими до загубване на видимост. Така се усеща по-добре празникът. Пие се много и се пуши още и още. Най-вълнуващото е някой да каже "наздраве". Тогава за малко тъпо гледащата маса се оживява, гълта смело количества от чашите и пак си сяда да запали цигара, понеже то няма какво друго интересно да се прави.
Помощ! Искам някой да ме спасииииии!
петък, 31 декември 2010 г.
четвъртък, 30 декември 2010 г.
Ток и жици
Мислех си, че токът е това, дето кара лампата да светва, като цъкнеш копчето. То се оказа, че в тая работа имало много повече. Седя и се чудя, от какво може да изгори един диод - от високото напрежение, или от големия ток?
Изобщо, покрай приложните ми интереси към саморъчно направени енергоспестяващи лампички(засега теоретични), останах омагьосана от вселената, която бълбука покрай нас - незабелязана и многолика. Вселената на електричеството.
Мисля с възхищение за хората, които десетилетия наред са търсили надеждни и нестандартни начини да впрегнат и използват дивата сила на природата, превръщайки я в ток. Да, ток. Онова дето дебне в контакта и ръмжи тихо, чакайки да му дадем канал по който да се устреми към примрелите в очакване съпротивления и да изтръгне от тях светлина, топлина, звук. Да задвижи света ни и да го оцвети.
Искам да науча всичко за кондензаторите, диодите, бобините. За транзисторите и простите лампички, за релетата, за резисторите, за успоредното и последователно свързване. Искам да почувствам в сърцето си този голям малък свят на съвършенство и хармония. Искам да разбера.
Изобщо, покрай приложните ми интереси към саморъчно направени енергоспестяващи лампички(засега теоретични), останах омагьосана от вселената, която бълбука покрай нас - незабелязана и многолика. Вселената на електричеството.
Мисля с възхищение за хората, които десетилетия наред са търсили надеждни и нестандартни начини да впрегнат и използват дивата сила на природата, превръщайки я в ток. Да, ток. Онова дето дебне в контакта и ръмжи тихо, чакайки да му дадем канал по който да се устреми към примрелите в очакване съпротивления и да изтръгне от тях светлина, топлина, звук. Да задвижи света ни и да го оцвети.
Искам да науча всичко за кондензаторите, диодите, бобините. За транзисторите и простите лампички, за релетата, за резисторите, за успоредното и последователно свързване. Искам да почувствам в сърцето си този голям малък свят на съвършенство и хармония. Искам да разбера.
сряда, 22 декември 2010 г.
Баница с маслини
Ето ви една рецепта за баница, модифицирана от мен, която освен здравословна и балансирана се оказа и много вкусна.
Продукти:
Кори за баница - 350гр
Извара - 500гр
Натрошено сирене - 200гр
Яйца - 4 бр
Маслини черни, солени - 200-300гр
Газирана вода- 150-200мл
Краве масло - колкото кибритен кутийка
Олио - 1-2 супени лъжици
Приготвяне:
Две яйца се разбиват и се смесват с изварата, сиренето, обезкостилените:) и нарязани маслини. Тук е моментът да пробвате сместа. Ако ви се стори безсолна, добавете малко сол. Ако изварата леко накиселява, добавете щипка сода за хляб.
Тавата се намазва с минимално количество олио. Слагат се два листа , всеки поотделно, като се набират леко, за да паснат в тавата. След това се слага от сместа, после пак два листа и така, докато свърши сместа и отгоре сме покрили с два листа. Нарязва се на квадрати.
Две яйца се разбиват с газираната вода. С тази смес се залива баницата, като с лъжица се разнася, за да покрие навсякъде и да попие в прорезите.
Маслото се слага на малки бучки отгоре, върху прорезите.
Пече се в загрята фурна на около 200-250 градуса. Първо малко отдолу, после отгоре, вие си знаете печките:)
Някои уточнения: Маслините са много важни за вкуса. Без тях не се получава. Ако имате безсолни маслини, ще трябва да добавите повече сол. Но практиката показа, че със солени маслини е по-добре. Ако нямате достатъчно маслини, ще трябва да добавите малко олио в сместа.
Приятен апетит!
Продукти:
Кори за баница - 350гр
Извара - 500гр
Натрошено сирене - 200гр
Яйца - 4 бр
Маслини черни, солени - 200-300гр
Газирана вода- 150-200мл
Краве масло - колкото кибритен кутийка
Олио - 1-2 супени лъжици
Приготвяне:
Две яйца се разбиват и се смесват с изварата, сиренето, обезкостилените:) и нарязани маслини. Тук е моментът да пробвате сместа. Ако ви се стори безсолна, добавете малко сол. Ако изварата леко накиселява, добавете щипка сода за хляб.
Тавата се намазва с минимално количество олио. Слагат се два листа , всеки поотделно, като се набират леко, за да паснат в тавата. След това се слага от сместа, после пак два листа и така, докато свърши сместа и отгоре сме покрили с два листа. Нарязва се на квадрати.
Две яйца се разбиват с газираната вода. С тази смес се залива баницата, като с лъжица се разнася, за да покрие навсякъде и да попие в прорезите.
Маслото се слага на малки бучки отгоре, върху прорезите.
Пече се в загрята фурна на около 200-250 градуса. Първо малко отдолу, после отгоре, вие си знаете печките:)
Някои уточнения: Маслините са много важни за вкуса. Без тях не се получава. Ако имате безсолни маслини, ще трябва да добавите повече сол. Но практиката показа, че със солени маслини е по-добре. Ако нямате достатъчно маслини, ще трябва да добавите малко олио в сместа.
Приятен апетит!
понеделник, 20 декември 2010 г.
събота, 4 декември 2010 г.
Абонамент за:
Публикации (Atom)