Плейлисти...

Първият подарък за рождения ми ден(който е още далеч, де) беше iPod. Едно сладко тъмно розово и бяло нещо. Толкова изящно, че ме е страх да го пипна:) Е, престраших се в крайна сметка:) И после, след кратък сблъсък на интелекти, когато разбрахме без съмнение, че е по-умничко от мен, при това своенравно, успях да покатеря на него пъвия си плейлист. Най-любима от любимата музика.

--Музиката от филма "Десперадо" - ммммм...Много китари, Антонио размахва влажни къдрици...нажежен ритъм...
--Анелия "Погледни ме във очите" - има нещо в тази песен, което ме кара да искам да вървя дълго дълго нанякъде. И ми се целува, също.
--"7 seconds" - любима песен от едно време. Омая и лека тъга. Дъждовна песен.
--"30 минут" на Тату - ами ...нежност, страх, обич, лудост, и още нежност. Въпреки целия глупав и изкуствен имидж на Тату, който ме дразни, има неща, които те изпяха и просто влизат под кожата ми, събарят ме.
--"Моята жена" на Румънеца и Енчев - как да не ги уважаваш тези пичове:)"...няма да я пусна да пресича сама, защото няколко семейства остават без баща..." :))
--Алабина - първата група на любимата ми Ищар. Толкова страхотни техни песни, изпети по-късно от разни лигли станаха хитове. А аз си ги обичам в оригинал. Хабибииии, хабибииии,..
--"Земля в илюминаторе" - хм, да казвам ли. Не знам защо тази песен ме кара да се чувствам така.. .лека. Устрем, простор, и тъга, дързост и носталгия. Даже Ванката, който е на 19 и не знае руски казва че я харесва.(е, аз му я попреведох, де, да се ориентира) Много яка :)
--варненски гагузки кючек - за по-чувствителните - няма страшно, това е толкова кючек колкото мишката на компютъра ви е мишка. Обожавам този танц. Има някаква стаена сила в него, стихия, сдържан копнеж и разливаща се красота и радост от живота. Има жизнерадостта на дайчово хоро, но някак по-чувствена, леко забавена. Все едно някой да те целуне със секунда закъснение:)
--"На финала" на Милко Калайджиев - е, това вече е кючек. Със всички екстри. Срам ме е понякога да слушам такива , обаче ритъмът на тази музика ме превзема, плъзва се по гръбначния ми стълб и събужда всичките ми сетива. Това е положението:)
--"El amor de mi tierra" Карлос Вивес - в тази песен има толкова жизнерадост и ромоляща светлина, че в повечето случаи успява да ме измъкне и от най-гадните ми депресии.
--"Варна" на Тутурутка - Ееееиииии! "Варна, морето, сините вълнииии...!!!" Кой не го харесва това:)
--"The temple of the king" Спомням си някога преди сто години в Студентски град Ники влезе в стаята с уокмена си и ми сложи слушалките на ушите. Оттогава съм влюбена в тази песен. Красота.
--"Адаптация" - Ако някой някога е губил някого, не може да не изтръпне като я слуша.
--Vengaboys - ами тези сладури са такива безгрижни, чуруликащи, летни и безотговорни:)) Единственото ми качване на една безумна въртележка беше инспирирано от тяхната музика, звучаща наоколо. Не знам защо ми се стори, че тези на въртележката пищят от радост. После ми се виеше свят три дни:)
--"Дюн" на БТР - заради книгата, ли заради що ли, тази песен ме кара да настръхвам. Спомням си че веднъж се наложи да карам в дъжда без чистачки и звучеше тя. По едно време направо се почувствах безсмъртна. За щастие не се наложи да го доказвам:)

...и така нататък.. още 2-3 гигабайта...:)