Боледувах цял ден. Истински. Изоставих "реалността" и се бих с демоните другаде, не знам точно къде, може би в истинската реалност. Халюцинации от високата температура? Може би. Какво значение има, нали ги победих.
Днес съм нормална, без температура, чистя, пера, пиша в нета. Има много неща, които разбах в онова състояние на полусън. На ръба на мислите ми са, изплъзват се с всяка минута. Нямат форма и думите не могат да ги оградят. Само усещане и състояние. Утре вече ще ми се струват пълни глупости. Ще се опитам да формулирам нещо:
Силата ти е голяма, но трябва да избереш да се оттеглиш в нищото, за да не я пръскаш. Тогава всичко е възможно. Животът ни в ежедневието е по-зловещ, отровен и увреждащ от всяка болест. Той е болест. Оплетеният ум е в агония. Когато умът е ясен, нищо не е страшно.
Ако трябва да кажа нещо прагматично - грип се боледува на легло, в сън, с голяма бутилка минерална вода със сок от няколко лимона и лъжица мед. Температурата се търпи максимално висока.
А най-добре, пожелавам ви, бъдете здрави!
5 коментара:
не е ли опасно да оставиш температурата си прекалено висока?
Ако имаш здраво сърце, мисля че може да я оставиш до 39 градуса. Дори и да я сваляш, е добре да е с оцет и мокри кърпи на челото, вместо с парацетамол. Тялото вдига висока температура защото има нужда от нея. Така се справя по-добре и по-бързо с инфекциите, особено с вирусните.
То 39 не е температура :)
Ама верно сме свикнали да хрупаме хапчета и при 38 даже, сигурно не е много правилно.
Ти за колко време преодоля грипа така?
Един ден. На легло, в сън. Втория ден вече ходех, вдигнах малко температура следобеда и вечерта вече се потях като за световно и оздравявах със страшна сила:)
Понякога да бъдеш болен, поне за малко, е полезно. Дава ти поглед към живота, който липсва на здравите...
Публикуване на коментар