Музикалното замърсяване ме дразни. Не може да седнеш в завдение, без до главата ти да бучи тонколона. В колите, в магазините. Навсякъде ми натрапват музика. Това е насилие над емоциите ми. Уморява ме, докарва ми главоболие и апатия.
Искам тишина. Искам да слушам музиката, която в момента ме допълва. Може да е Чайковски, може да е Стинг, може да е Сашо Роман. Искам да имам право да избирам. Или поне правото на тишина.
Имам чувство, че хората биват дресирани така. Несъзнателната съпротива срещу разсейващата фонова музика се пречупва с годините и се превръща в навик винаги нещо да бръмчи наоколо. Защото в противен случай някой може да си чуе мислите, може да се вглъби в себе си и тогава...тогава ще вземе да се изплъзне от машината за промиване на мозъци.
Вие обичате ли тишината?
3 коментара:
Тишината е луксът, който предпочитам.
Разбирам те напълно, и аз често страдам с такива мисли в главата.
За съжаление си права, откакто в България се наложи, както и по цял свят използването и претоварването на различните канали за комуникация стана нетърпимо. Това от своя страна смачква хората, но дава възможност на други хора да наложат своите продукти, без значение с колко ниско качество са те. Пожелавам ти успех с тишината ;)
Публикуване на коментар