В селото, съседно на нашето, живееха много цигани. Крадяха по къщите, крадяха реколтата. Селото се съсипваше ден след ден. Българите го напускаха панически. Циганите ставаха все повече...
Като се прибрах тези дни случайно стама дума и попитах майка ми, съществува ли изобщо още това село или са останали само руини. А тя ми отговори - о, напротив, съществува и процъфтява. А как живеят, попитах аз, как се издържат, като няма вече от кого да крадат. Майка ми каза, че сега гледали много животни, обработвали нивите, селото било голямо и хубаво, ремонтирали училището и сега пак работело, имало много деца. Няколко циганина били местните богаташи и другите работели за тях, всичко си уреждали помежду си, по техни закони...
Хм, мисля си, може би пък когато и последният българин емигрира от България и тук останат само циганите, да вземе да се оправи положението най-накрая?
1 коментар:
bobber:сигурно знаеш колко ми е трудно да повярвам в това.живял съм в циганска махала...не беше точно така.а и баба ми живее в едно село до бургас в което 2/3 от населението са цигани...за там изобщо не искам да говоря.искренно се надявам това което казваш да е истина(не че се съмнявам в теб де)това дава поне малко надежда че циганите са по близо до човека от колкото си мисля.съжалявам ако на някой му звуча расистки но както казах съмм живял сред тях доста години и имам притенции че ги познавам
Публикуване на коментар