Понякога се радвам, че съм дебела, стара и уморена. Не очаквам нищо от пролетта, не искам нищо от живота си. Прибирам се в къщи с кутия сладолед, при книгата която започнах да чета. Няма да се тревожа в събота вечер дали ще изглеждам добре, дали ще бъда харесана, оценена, обичана. Една кутия сладолед няма как да те предаде. Книгите са винаги добри приятели.
1 коментар:
Как си настроена на повеите от миналото?
Вероятно ще намина през Русе около 25/27 април... :)
Искаш ли да се видим?
Публикуване на коментар