Блог

Сама съм в огромна каменна пустиня. Спя, събуждам се, лутам се. Копнея за допир с друго човешко същество. Но други няма. Пустотата е като мек пашкул и не знам изобщо дали съм жива. Миражи се сменят на хоризонта, но вече даже не поглеждам към тях, знам че са измамни.

Има едно място, мое място, където понякога оставям цвете, или камъче, или зрънце. И когато мина след дни и видя, че някой го е взел, някой го е докосвал също, някой е почувствал отпечатъците ми по него и го е харесал...Тогава всичко засиява, защото знам, че каквото и да ми се струва, светът не е пуст, искрицте на допир са редки и скъпоценни, но съществуват. Не съм сама...

Ето това е да имаш блог.