Спомням си времето, когато бях малка и книгите бяха единствените ми приятели, вълшебните врати за бягство в прекрасни, контролирани светове. Там намирах утеха, красота, възвишеност. Нямала съм сили да се изправя срещу истинския свят, да се боря, да отстоявам, да променям. Бягах и се криех сред страниците. Това прави ли ме добър човек?
Днес синът ми копнее да се скрие в измислените светове на някоя компютърна игра. Това ме вбесява. Обвинявам го, че не се изправя срещу реалността. А има ли той сили да го направи? Може би проблемът не е в компютърните игри изобщо, а в техния вид. Може би просто трябва да помагат, да учат, да карат децата да мислят, да ги подготвят за живота по някакъв мек, ненатрапчив начин. Може би има такива игри, но аз не ги знам. Някой да помогне?
3 коментара:
http://games.soe.ucsc.edu/project/prom-week
Всъщност, компютърните игрите СА полезни:
http://readwrite.com/2012/02/29/why_video_games_are_good_for_your_kids
http://www.dailymail.co.uk/sciencetech/article-2199355/Violent-games-GOOD-They-increase-tolerance-pain-65.html
http://www.cbsnews.com/8301-501464_162-4453801.html
http://www.abc.net.au/science/articles/2009/06/24/2607577.htm
http://education.guardian.co.uk/btchildsafetyonline/story/0,,1733329,00.html
Може би не трябва да се притесняваш толкова? Едно време по същия начин са казвали: "...то вместо занаят да хване да учи, книги ми чете" :–)
Публикуване на коментар