Цял живот се тревожа и опасявам, като всяка жена, достатъчно красива ли съм, не съм ли дебела, изглеждам ли стара. Цякаш цялото щастие в живота ми зависи от обиколката на талията и дължината на миглите. Борила съм се със зъби и нокти с килограмите, избирала съм бижута и дрехи с часове, търсила съм подходящия за мен грим и стил, който да ме покаже в най-добрата ми светлина. И сега, като се обърна назад и потърся корелация между вида ми и щастието в живота ми, изненадано забелязвам, че зависимостта е обратно пропорционална. Колкото по-добре съм изглеждала и съм била забелязвана и харесвана, толкова по-малко съм била щастлива.
Ако се разровя във спомените, причните са били винаги различни, но мога да ги сведа до две.
Първата е, че в съвременния свят, да си хубава означава да си секси. По един, по друг начин, луксозно секси, спортно секси, бохемски секси, майчински секси, инфантилно секси, но СЕКСИ. И когато съм получавала внимание, обусловено съвсем логично от сексуален интерес, аз съм го бъркала с по-дълбоки чувства и съм оставала объркана и огорчена. А когато съм била обичана, защото "съм красива" съм се страхувала, че ако загубя нещо толкова мимолетно като красотата си, ще бъда отхвърлена.
Втората е, че когато съм полагала огромни услия да бъда слаба, стегната, с хубава коса, с интересни дрехи, с красиви, но неудобни обувки, съм го правила в името на някакви очаквания. А когато има очаквания, има и разочарование.
Сега, дали от мързел, или проста липса на мотивация, съм дебела, имам целулит, дрехите ми са удобни, но грозни, нося си косата вързана, често с пораснали бели корени. А не съм никак така нещастна, както може да се предположи. Даже се чувствам като цяло ведра,сияеща и умиротворена. Удоволствие е когато хората общуват и разговарят с мен, защото знам, че е чист интерес, внимание, или обич. Всякакви "консуматори" бягат презглава, защото никак не съм украшение за предната седалка:) Жените ме приемат като приятелка, понеже не съм заплаха за тях...
А по отношение на секса... хубаво е осъзнаването, че сексът няма нищо общо със сексапила. И ако не съм "кукличка" предизвиквам интереса само на хора, които са почувствали мен самата, привлякла съм ги аз, отвътре, под дрехите и кожата. А тогава усещането е .. прекрасно.
6 коментара:
За мен винаги е било загадка, защо жените могат да похарчат 1/2 ден да си избират секси бельо. При положение че единствената цел на всеки целеустремен пич, докарал го до там една дама да му се покаже по бельо, е да пробва да смъкне въпросното бельо за под 2.98 секунди (настоящият олимпийски рекорд в тази дисциплина). Мистерия някаква.
wind.
Именно, грешката е, че смятаме, че опаковката е по-съществена. А както ти си се убедил от личен опит - не е:)
И ако дадено нещо е по-съществено от друго, откъде-накъде следва, че другото е абсолютно маловажно? Или дай сега да спрем да се храним, понеже приемът на вода е по-съществен за организма. Или да зарежем изкуството, понеже може да се оцелява и без него, хайде по-точен пример. Човек си има потребности - физиологически, психологически, естетически...
И изобщо, кога в историята и къде в природата привлекателността не е свързана с размножаването?
А Винд го призовавам да се сети за коментара си следващия път, когато прекара половин ден в четене на ревюта за дънни платки или в избиране на инструменти, които ще му свършат практически една и съща работа. Всички влагаме време и усилия в онова, което намираме за важно и/или приятно, и това не е повод за повърхностно шаблонизиране.
А ако не смятам да се размножавам в момента, трябва ли пак да съм привлекателна? И кое ме прави привлекателна? От гледна точка на размножаването дълбоките гащи запасаният в тях вълнен пуловер са по-подходящи от голия пъп. А високите токчета каква роля имат в размножителния процес?
Всяко създание, което е здраво, в добра физическа форма и с поддържан външен вид, е красиво и "секси". Гримът, дрехите, токчетата и прочие служат само за подчертаване, имитиране или направо хиперболизиране на тези качества. Конкретно токчетата, приложени правилно, придават стройност на фигурата, спомагат за една специфична грациозно-съблазнителна походка, и внушават енергичност и динамика заради позата на крака - на пръсти, с напрегнат прасец, сякаш в в постоянна готовност за скок или непрестанен бяг. Но това са аксесоари, всеки е свободен да си ги ползва или не. Да изглеждаш нездрав и занемарен обаче е нещо съвсем друго и никой не го прави просто ей-така, по желание, освен ако не цели нещо с него. Един вид анти-грим е това, използва се с цел, да се скриеш от чуждите желания...
Далеч не съм имал намерението да утилизирам събжекта. Ясно е че една ябълка, приведена във търговски вид, е доста по-привлекателна от същата ябълка, вдигната от земята. Но както казват умните 'ора the beauty is in the eye of the beholder.
Та в тоя ред на мисли, понякога вълнен пуловер запасан в бабините кюлоти може да накара мъж да се държи като рагонен носорог. И обратното - чифт D cups + крака до сливиците облечени в последния сезон на Vicroria's secrets могат да го накарат да се прозява деликатно от досада.
Та ше ме прощавате, ама то тая работа не е като оная работа..
wind.
Публикуване на коментар