Преди мислех, че човек е значим, ако има изисквания, ако очаква хората да се държат с него по подобаващ начин и се бори да го получи.
След десетилетия жизнен опит и размисли, осъзнах, че човек е значим, без да има изисквания. Значимостта е вътрешно състояние.
Постъпките на хората спрямо мен би трябвало само да ми дават ориентир как аз да се държа с тях, но да не влияят никак на самоопределянето ми.
Много време се опитвах да постигна това състояние, а вчера изненадващо разбрах, че съм го направила.
Няма коментари:
Публикуване на коментар