Било април и те вървели от хижа "Козя стена" към хижа "Ехо". Двама. Опитни планинари, млади мъже. Изведнъж времето се развалило и силният вятър станал ураганен. Завалял леден дъжд, който преминавал в поледица. За няколко минути пристигнала хипотермията. Главите им се мотаели, мислите били объркани. В целия дъжд забравили за скъпите дъждобрани в раниците. Изпитвали ужасен студ. Всичко било ледено.
Спасил ги опитът и издържливостта. Добрали се до хижата, оцелели.
Разказа ми го единият от тях. Каза, че си спомня студа - пронизващ, всепроникващ. И странната топлина на китката му - от мартеницата. Каза, че почти не помни нищо друго, но помни топлината. И че вече никога не си маха мартениците.
Няма коментари:
Публикуване на коментар