Никога не съм виждала дядо си. Майка ми не го помни. Била е на годинка, когато е загинал. Убит във войната. Спомням си как се взирах в изтърканата черно-бяла снимка, от където ме гледаше усмихнат човек с изразителни очи. Когато гледам военни кадри, във всеки войник виждам него - 20 годишен, влюбен в жена си, с малка дъщеря, обикновен човек, който е искал да оре нивите си, да свири на гайдата си, да заспива до дишането на децата си. Колко жени е направил вдовици преди неговата да сложи черната забрадка?
Войната е ужасно нещо.
1 коментар:
Така е, войната наистина е ужасна и само оцелелите помнят истинския ужас. Въпреки всичко млади мъже и жени са умирали и ще продължат да умират за родината си. Нима това не е една достойна смърт?
Нима сега не умират много наши сънародници от глад?
Аз бих предпочел войната!
Публикуване на коментар