Истинското, неистинското, извисяващото, погубващото, коварното и искреното са сплетени около мен. И едното прилича на другото, и правилата не важат. И там където протягам ръце с усмивка, често ме чака хищен студ, а там където пристъпвам враждебно срещам щедра топлина. И често приласкаващата светлина е капан, а сивата пустош носи ромон на щастие...
Искам да затворя очи и да виждам истинската същност. Искам да плъзна пръсти по правилните струни, да намеря сияещата мелодия, скрита в плетеницата...
Няма коментари:
Публикуване на коментар