Роди ма, мамо, тъпа, аз сама ш'са изруся...

Мили момчета и момичета!

За да видите това, за което сте дошли, ще трябва да си отворите кода на страницата(Ctrl+U, за най-малките)и там да си намерите скритото div-че(display:none). Досадно, а? Също като да четеш скучни и еднотипни блогове, писани под указанията на самозвани гуру-та.

Бъдете себе си и се обичайте! Аз така правя. Приятен ден!:)

Така и не мога да взема решение дали искам да съм блондинка или брюнетка...Но понеже определено съм фризьорка, тези ми душевни колебания се материализират в грандиозни експерименти от типа "Как да си сменим цвета на косата пет пъти за три дни".
И понеже последните месеци се бях отдала на приглушения чар на нежното тъмно кестеняво, просто беше неизбежно да грейна тези дни в ярко руси нюанси. Та, за нюансите ми беше думата... На първо четене след зверското обезцветяване бях разбира се патешко жълта. Час след това коригирах нещата, но с леко престараване, така че се оказах светло нежно зелена. На следващия ден сериозно запретнах ръкави и изпробвах един нов тонер, но пак се престарах и светнах във бонбонено виолетово. Малко по-късно същия ден най-после придобих приемлив бебешко рус нюанс. И след толкова зор днес започнах да си мисля дали кестенява все пак не изглеждах по-добре!?
Всъщност, коя предпочитате?
[1] [2]

Лекокрила

Ех, а бях тръгнала да си плащам патентния данък...Но имаха почивка и аз реших да се помотая из книжния пазар. Покрай една сергия за стари книги се загледах в "Трудно е да бъдеш бог". А то под нея, не щеш ли, "Приключенията на звездния навигатор Пиркс". А отдолу "Марсиански хроники". И още една, за Ийон Тихи. И две на Робрът Хайнлайн...И Робърт Шекли...Ами, накупих си ги всичките. А после в банката служителката със съчувствие ме погледна как си преброих последните пари за да платя за превода. Останаха ми точно 60 стотинки (за Ескимо Класик). Чувствам се лекокрила.

Чисто

Честито, София! Край на боклуците! Най-после всичко си дойде на мястото. Някакви си егоистични диви селяни бяха решили ,идиотоите, че не искали върху тях да се изсипе боклукът на 1млн цивилизовани и възпитани хора. Егати нахалството. Никакво разбиране на същината на проблема. Когато сте една шепичка народец и става дума да застрашите онзи, големия град, дето не са свикнали да им е гадно, дето нямат никакво настроение да се давят в собствените си лайна, понеже те са тези, които консумират, а лайната са запазени за други...с какъв акъл ще тръгнете да вдигате барикади, бе алоооуууу!
И не стига това, ами когато властта съвсем легитимно реши да се изпратят добронамерни и умиротворяващи части на реда, въоръжени със съвсем леки щитове и обикновени палки(не електрически), срещу тях се изправили въоръжени до зъби с камъни изроди, които даже успели да натъртят леко лакътя на един полицай. Наглеците са внимателно пребити, така че хем да не им личи, хем да им държи влага. Е, в крайна сметка справедливостта възтържествува.
А сега си измийте ръцете.

Какво харесвам в мъжете

Седим кротко с една приятелка на плажа, след като сме поиграли волейбол. Наоколо пясък, слънце . Започваме да си говорим за мъже, разбира се. И тук се оказва, че съм имала странен вкус...Не бях се замисляла по въпроса:) И понеже е лято и тези теми са мноооого актуални, хайде да си поиграем на "аз харесвам....". Следва кратък списък с моите пристрастия. Наистина ли имам странен вкус?:)

1. Устните. Това е първото което виждам у един мъж, и може да е последното, понеже от там нататък мога да бъда напълно заслепена. Пълните, плътни, сочни устни. Изобщо.. мога да напиша роман за това:) Примерът е с популярни актьори, просто защото всички се сещат как изглеждат. Вал Килмър, Марлон Брандо, Били Зейн.
2. Гласът. Веднъж бях объркала някакъв номер и два пъти се обадих на непознат мъж, търсейки Краси. Гласът му така ме заплени, че третия път му се обадих, за да се запознаем. Беше просто неустоимо. Можех да остана на телефона с часове. За щастие той беше на 19 и от далеч, така че удоволствието да си говорим не се отрази на целомъдрието ми:Р Пример..Една песен на Ален Делон и ...не помня коя беше певицата. Той само си говори.
3. Ръцете. Не знам как по магически начин ръцете на един човек го отразяват почти напълно. Наичнът по който ги движи , начинът по който изглеждат. Тук имам предвид ръцете от китките до върха на пръстите. Понякога гледката на бягащи по клавиатурата пръсти може почти да ме хипнотизира.
4. Косата. Мммммммм. Дълга, разбира се. Ах, и тук мога да напиша роман. Встрани от професионалните си изкривявания, просто ще кажа,че едва ли има жена която да остане безразлична към дълги копринени кичури плъзгащи се по раменете и. Само с уговорката, че пред зле поддържана и изглеждаща дълга коса предпочитам къса.
5. Ръстът. Нещо което е доста назад в предпочитанията ми, за разлика от едно време. Май съм надживяла вече ужаса че съм 1.72 и мъчителни дълги години в училище бях по-висока от повечето момчета. Сега ми е все тая, даже и да съм с една педя по-висока от някого. Но доколкото мъжете пък се шашкат, все пак е добре да мога да си обуя 12 сантметрови токчета, без да се налага да се навеждам, за да му кажа нещо на ухо. Значи, над 1.84:) Ама пък аз повече нося маратонки...
6. Тялото. Хм. тук май ще е по-лесно да кажа какво не харесвам. Не харесвам мускули правени в зала. Не харесвам напомпани манекени с опънати по бицепсите фланелки. Красотата на тялото е във взаимодействието между отделните му части. Забелязала съм че ме впечатляват мъже, които са тенирали източни бойни изкуства. Някакво усещане за равновесие се излъчва от походката и цялото движение на тялото им. И ...всъщност мускулите са хубаво нещо, но е по-добре да не се виждат. Мразя "релеф".:)
7. И накрая, съвсем ирационално, знам, но не мога да остана безразлична към мъж който ирае добре волейбол. Нещо в движението, в начина по който се среща с топката, в ръцете му когато замахва към нея. Просто се омагьосвам. Ако не сте обръщали внимание, волейболът е почти като секс...

В заключеие искам да кажа, че горното изложение е съвсем умозрително и не преследва никаква практическа цел, така че се надявам да не бъда разбрана погрешно;)