Плажът и серийните убийци...

Плажът. Целувка между пясъка и морето. Плажът - границата на нашия свят...
Градът се е надвесил над него с гроздове от уродливи "заведения". Кока кола, бира, пържени картофи...И музика. Кънтяща, бумтяща,...сякаш всички се страхуват да не би да чуят шепота на вълните. Да не вземат да се замислят кои са... Актуалните модели бански,...подходящо плажно масло. Момичета в секси стойки, които попипват отвреме навреме ръбчетата на банските си дали са на правилното място - на границата на приличието. Защото едно е да си секси, друго е всички да ти се подхилкват, че без да се усетиш горнището ти се е смъкнало и се вижда едната гърда. Ако ще се вижда, тогава махаш всичко и си "монокини". Така може. Има си правила...Плажни свалки, "Космополитън" до цигарите върху кърпата.

Едно друго място, на половин час път с кола...Плажът е почти пуст. Невероятно тихо е. Сякаш светът е изчезнал. Даже GSM-ите нямат обхват. Реалността се състои от море, пясък и небе. Потапям се в кристално чистата вода и се чувствам като новопокръстена. Светлината прави дъгички от водата по миглите ми. Иска ми се да се смея. Когато излизам и се тръшвам на пясъка, слънцето вече не е онзи изгарящ нахалник, а топъл и ласкав приятел, покриващ с милувки хладната ми кожа. Не нося бански. Гола съм. На този плаж може всичко. Плажното масло си стои в раницата. Просто ми звучи като кощунство да се намажа с него. Някъде далеч встрани момче и момиче лежат прегърнати. Той целува гърдите и. За малко да се възмутя. Но защо всичко ми изглежда толкова естествено и красиво? Затварям очи и се усмихвам. После почти заспивам с длани обърнати към слънцето. От унеса ме изваждат гласове. Сравнително младо семейство в пълно плажно снаряжение се мъкне по мокрия пясък. Включени са чадър, чантите с бира, предполагам и кебапчета. Вървят забързани и с възмутени физиономии. Бащата влачи за ръка малко момченце на около 3 години. То гледа окорено и пита:
-Тате,защо тези хора са голи?
А бащата, поглеждайки с омерзение към нас, отговаря грижовно, но с цялото презрение на света:
-Амииии,... сигурно нямат пари за бански.! - и се изплюва във водата.

Това е един от редките моменти в живота ми, когато ми идва да стана и да пребия някого до смърт ...

Прав ли е Йода?

Episode3, Анакин разговаря с Йода за сънищата си за смъртта на Падме:

- Premonitions? Premonitions? Hm. This visions you have...
- Tey are of pain, suffering,... death...
- Yourself you speak of, or someone you know?
- Someone...
- Close to you?
- Yes...
- Careful you must be, when sensing the future, Anakin!... The fear of loss is a path to the dark side...
- I want not this visions come true, Master Joda!..
- Death is a natural part of life... Attachment leads to jealousy... The shadow of greed that is...
- What must I do, Master Joda?
- Train yourself, to let go, of everything you fear to lose...


Да си призная, последната реплика не ми дава покой откакто гледах филма. Мислила съм за същото, казано иначе, но...филмът сякаш беше посветен на идеята, как страхът от загубата на някой когото обичаш, подплътен със спомена за една друга такава, безвъзвратна вече загуба(на майка му), може да те поведе уверено към Тъмната страна. Страхът от загубата те кара да се опитваш да бъдеш всемогъщ, за да запазиш това което имаш. Кара те да манипулираш хората които обичаш, да ги убиваш, защото може да понесеш да са мъртви, но не и да те изоставят.

"Научи се да се освобождаваш от всичко което се страхуваш да загубиш..." А това не е ли предателство?

Омагьосващо...

Като търсех картинка за блога си изрових нета, и намерих много красиви неща, но никое не приличаше на усещането ми за това какво искам. В крайна сметка преправих нещо, което си беше почти порно. Но не за това ми е думата.
Днес както си говорех в ICQ и си ровех съвсем напосоки, намерих ето това. Просто съм омагьосана. Обожавам красивите неща. От тях до плакатния кич има само една крачка, но тук мисля че не е направена. Толкова чувственост и...в същото време блед покой. Ненатрапчива гъделичкаща нежност и някакво докосване...на ръба на сетивата. Нещо като спомен, нещо като полъх на вятъра...Наистина съм омагьосана!...
Харесват ли ви?

Нова тема

Лятото променя вида на нещата. Променя усещането за нещата. Променя какво ли не. Стана така че промените стигнаха чак до темата на блога ми:).(Всъщност не знам дали "тема" е правилната дума, понеже е заета твърде смело с употребата и в английския, ама оформ...уформ...абе, другата ми е прекалено дълга...)
Оставих се на усещането си за това как искам да изглежда тези дни блогът ми и си поиграх с Гимпа(хм, или той си поигра с мен:-/) Почти улових това което си представях. Останаха няколко дреболии, които всъщност най-много ме забвляваха, но ми е най-трудно да им намеря място. За зла участ тъкмо когато се бях засилила да ъплоудвам променения код, нета ми умря, така че за малко блогът ми е изглеждал твърде странно. Вероятно ще е странен и тези дни, докато додочовърквам.

Моля ви, ако четете този блог, посъветвайте ме по следните въпроси:
- Едно от забавленията ми беше да използвам анимирани гифове за background. Защо това не е разпространено? Натоварва ли това излишно процесора, или е пренебрежимо.
- Дразнещи ли са мърдащите бекграунди?
- Кое ви досажда и измъчва като четете блога. Шрифтове? Цветове? Разположение? Организация?

И последно...задачка-закачка...Какво се опитах да наподобя с мърдащия бекграунд? Ама опитайте и с hover:)