:)

Има едно нещо, което ме удивлява всеки път, когато го осъзъзная: ЖИВОТЪТ ПРОДЪЛЖАВА. Чакал ме е търпеливо да се върна от разходката си в нищото. Всъщност даже не е забелязал че ме няма, защото той си е все там, пъстър или сив, искрящ или здрачен. И само от мен зависи накъде ще преместя слайдера за brightnes и contrast. Картинката си я правя сама. Всъщност винаги като си ровичкам снимките с Гимп си спомням за един пост на Йовко, който като че ли е най-точно казаното нещо по въпроса.
Ей, хора, виждали ли сте колко е красиво небето сутрин? И как преливат водопадите от зелено в Морската градина? И колко са смешни буболечките в бързането си за някъде, ако седнеш и ги погледаш? И как се усмихват бебетата в количките, ако има намигнеш:) Радвам се да бъда тук. Светът, както изглежда е едно много хубаво място:) ...

...

Майната им на архивите и на старите постове. Майната му на това коя съм и какво чета. Искам времето да спре. Вълните да спрат да се движат. Причиняват ми болка. Не мога да понеса даже звука от ударите на сърцето си. Искам в тази една секунда да усетя целия свят, замръзнал, пуст, като тишината в душата ми. Само за малко, разбира се. Но напълно...

Какво харесвам в жените

Понеже имаше пост "Какво харесвам в мъжете", редно е да напиша и какво харесвам в жените. Макар че това ми се вижда много по-сложна работа...Ако пак трябва да използвам популярни актриси за илюстрация, понеже всички са ги виждали и знаят как изглеждат, безспорно фаворитка ми е Анджелина Джоли. Та ето какво харесвам в жените:
1. Устните. Големи красиви устни. Че то кой ли не ги харесва:). Изабел Аджани, Моника Белучи.
2. Ръстът. Мож би защото самата аз съм сравнително висока, харесвам високи жени. Няма да забравя една клиентка, която сигурно беше 1.90 но беше най-пропорционално женственото нещо което съм виждала. Движеше се като амамзонка. Изглеждаше невероятно. Не знам защо(сигурно защото не съм мъж) миниатюрните женички, особено с генералски характер, извикват у мен желанието само да им откъпя един шамар.
3. Обувките. Сякаш нямам кой знае какво отношение към дрехите на една жена, стига да изппълняват основната си функция- да показват най-доброто в нея. Но обувките определено ми създават отношение. Направо ме втриса като видя някой да се чепи на високи тънки токченца. Не че не уважавам високите обувки, но...все си мисля че високите тънки токчета са най-вече за леглото. Бих могла да ги преживея, ако въпросната жена успява да върви с тях така сякаш се носи по въздуха, но си мисля че тези които го правят просто са усвоили левитацията. Иначе ме възхищават удобни ниски обувки, в които все пак има повей на артистичност и присъствие на индивидуалност. Освен това не знам защо ме грабват множество каишки преплетени през глезените, или върху крака. Има сега една такава вълна от обувки, сякаш вдъхновени от пантофките на балерина, съчетани с духа на спортни обувки. Направо съм влюбена в тях.
4. Гримът. Отношението ми е двойнствено. Общо взето мразя средното положение. Така нареченият ежедневен грим. Ако жената смята че моментът не е подходящ за ексцесии, нека си сложи един гланц за устни и да приключи с въпроса. Ако иска да е специална....Ах, тогава да е много. Яркочервено червило, много тъмно около очите. Есцентрични идеи, които подчертават нещо уникално в чертите също ме очароват. Едно от малкото неща които не мога да преживея е тъмно виолетово червило.
5. Ноктите. Харесвам чистички късо изрязани нокти. Колкото по-дълъг е маникюрът, толкова повече ме ужасява. А заострените дълги нокти, не дай си боже нарисувани с какво ли не, че и с камъчета...бррррр.
6. Чантата. Знам че раниците са демоде, но.. ах колко ги харесвам. Също големите, удобни, ярки чанти ми говорят че притежателката им има въображение и смелост. Онези смехотворни грозни продълговати неща с къси дръжки, дето се носеха под мишница, ама и с дръжките през рамо, ах, добре че вече ги няма.

Е, май говорих повече за аксесоари, отколкото за жени, но това е неизменна част от нас - украсата, камуфлажът...
А вие какви жени харесвате? :)))

Силният пол

Аз, общо взето, винаги се дразня от това, че на жените се отрежда ролята на слаби и безпомощни същества. Че, едва ли не, биват възпитавани да не разбират от техника, от строителни работи, от дърводелство, от електричество. Сякаш това е последното поле, в което мъжете могат да опазят самодоволството си на "силен пол". Не ми харесва да бъда третирана като слаба и глупавичка сладурана, на която големите добри батковци помагат. Когато играя волейбол с момчетата, не искам да ми гонят топката и да внимават да не ме ударят. Когато излизам с някого си плащам сметките. Когато спукам гума си я сменям. Когато ми изгори радиатора си го поправям (макар и със съвети по телефона:). Когато се наложи цепя дърва.

Та ето какво се случи днес.
Колата не запали... Ни така, ни онака. И преди имаше проблеми, ама с малко молитви тръгваше. След кратка консултация по телефона се изясни че трябва да стигна до майстора. Ама преди това трябваше все някак да запаля. С бутане, естествено. Няма да се впускам в подробности за ландшафта на паркинга пред блока, само ще поясня, че има лек наклон надолу и после лек наклон нагоре и се излиза на улицата. Не ми се виждаше лесна работа, но понеже нямаше жив човек наоколо реших че се налага да се справя. За щастие, въпреки късата ролкичка, бях с удобни сандали. За по-интересно колата ни е дизел, така че да се запали с бутане не е много лесно. Лекия наклон надолу не свърши работа. А после вече беше много трудно. Ужасно е усещането да напрегнеш всиките си сили в опит да направиш нещо и да разбереш съвсем категорично че не са ти достатъчни. Не съм фръцла и наистина бях твърдо решена да се справя, но в крайна сметка колата се оказа наполовина препречила пътя без да мога да я мръдна нито напред нито назад. А аз бях почти мъртва от усилието. Почувствах се доста глупаво. Минаващата кола може би щеше да продължи по пътя си, ако не беше умолителният ми, безпомощно женствен, жест към щофьора. Мда...Голямата радетелка за равенство на жените и две здрави момчета, на които май хич не им се видях равна, защото ме посъветваха да се кача в колата и с лекота я побутнаха по пътя докато запали. Ех, лека и пръст на еманципацията , помислих си и слязох да поблагодаря на спасителите си - цялата пърхащи мигли, мили усмивки и възхищение от безспорната им сила. Колата сега е при майстора (мъж) а аз съм малко объркана.
Май ми е време или да ревизирам възгледите си, или да тръгна на фитнес...