Все още лято

Понякога, изведнъж, имам чувството че лятото се изплъзва. Че си е отишло вече. Че така и съм го проспала, седнала пред монитора. Има време, през безкрайната дълга зима да се пилея в нета. А сега май е време да отида да поиграя на плажа. Хора, целувайте се под звездите, ходете боси, усмихвайте се на дърветата. Все още е лято.

Кучета

Снощи, в тишината на нощта, изведнъж се чу жално кучеко скимтене. И после лай. И после пак скимтенето. Скимтене не е точната дума. Беше сърцераздирателен вопъл, като плач. Ужасяващ. Някакво куче пищеше... И още и още. Излязох на терасата. Пред блока има големи поляни и почти нищо не се вижда. Долу има строежи и работници. Кучета тичаха по пътя и лаеха. И пак онова скимтене. Първо помислих, че го е блъснала някоя кола. Но не чух звук от спирачки. А кучето пищеше. И други хора излязоха по балконите. Звучеше така, сякаш животното изпитва невероятна, ужасна болка, сякаш моли за пощада. През главата ми минаха какви ли не картини на садистични пиянски изпълнения. Представих си пребити, окървавени, ритани, стреляни животни. Представих си, как може някои хлапета да са го завързали, за да се души бавно. Все неща които съм виждала. Колебаех се дали да сляза долу. Дали ще мога да се намеся, или само ще видя нещо кошмарно и непоправимо. Кучета все така тичаха по пътя и лаеха. От далеч им отговаряха. Представях си как се разнася ужасът от това, което се е случило с един техен брат. Как лаят в тъмното, безпомощни срещу хората-чудовища. Изведнъж скимтенето спря и настана някакво раздвижване в тревата. Едно куче избяга от там, сподирено от няколко други, заплашително подлайващи. Разбрах какво се беше разиграло... Тривиално. Пазене на територия. Някое куче се е залутало в чужди места. Тукашната глутница го е сдъвкала. Хората нямаха нищо общо. Кученцата, които тичаха по пътя не се тревожеха, а просто патрулираха. И онези, дето им отговаряха в тъмното просто си уточняваха ситуацията. Както си стоях на терасата с извити решетки, в тази прекрасна пълнолунна нощ, се хванах за главата и се свих на кълбенце. И си помислих че понякога съм много, ама много, ама много тъпа.

Помощ!

Неизбежните роднини на гости през лятото... Вчера, докато заспивах, някой минаваше през стаята ми да ходи да пуши. Сутринта ме събуди някой, отивайки да пуши. Някой нахълта в тоалетната, без да почука. Някак оцелях до закуската. Изпържих им филии. Изядоха ги с апетит. Измих чиниите. Никой не понечи да ми помогне. Пооправих и ме чакаше следвашото радостно изживяване, да ги развеждам по магазините. Успоредно течаха мъдри разговори за живота, с наставления, за семейството, за цените. Трябваше грижливо да поддържам образа си на скромна и "свястна" жена. Да слушам клюки за Гала и да осъждам разголени момичета. Преживях и това. Бързо в къщи, трябва да се обядва. Направих им яйца с лук. Трябваше да се бърза, че... са гладни. Салата, вилици, безалкохолни. Господи, днес ми беше почивния ден. Докато обядваха, аз понеже съм и болна от някакъв гаден грип и никак не бях гладна, започнах да готвя вечерята. Хапнаха и се оттеглиха да починат. Останах насаме с мръсната маса. Как пък никой поне не си взе чинията да я сложи в мивката. Изчистих, измих чиниите, изметох. Тръгнаха на плаж. С ужас си помислих че ще вземе да завали и ще се откажат. Слава богу, с нечовешко облекчение гледах от терасата как колата се отдалечава. Имам няколко часа, докато ужасът с ритуалите с ракийката и салатката довечера започне. То не са салтанати, то не са разпивки, то не е вечеряне. С празен поглед се добрах до най-близката зала. И си купих "Сникерс" по пътя. Сега си седя тук, едно малко островче на нералност. Сникърсът ми свърши, но остават приятелитев ICQ. Искам времето да спре. Нямам представа как ще преживея още 5 дни. Помощ!

Новото аз

Пак се променям, променя се леко и видът на блога ми. Надявам се да ви хареса. Опитвам се да направя нещо с големия надпис с името на блога, но не мога да намеря правилния му вид:) Иска ми се да изглежда като ...засъхваща кръв, но не мога да си представя подходящата форма на буквите, която да е хем ненатрапчива, хем да има нужното внушение. Затова го оставих със шрифта по подразбиране:) И...този път на снимката по изключение съм аз:))
Отново моля за съвети и оценки:)