вторник, 11 октомври 2005 г.

Бааавничко...

Закъснявам за аеробика, по извинителни причини. Обличам се набързо, закопчавам си якето по стълбите. Пак няма асансьор, затова тичам надолу 12 етажа. После колата, кръстовища, задръствания, едно глупаво оставане в лявата лента, инфарктно влизане в правилната, за да продължа напред, а не да вися на светофара до края на вечността. Малко псувни, малко клаксони. Няколко неправилни изпреварвания. Успявам да намеря къде да спра. Ама е тесничко. Малко маневри на нокти. Ама то трябва и да се бърза. Тичам нагоре към залата. Асансьорът е на терсата, няма време да го чакам. Тичам нагоре по стълбите, почти останала без дъх. Влетявам в клуба, вземем си ключ за шкафчето, тичам до съблекалннята, после тичам към рецепцията. Забравила съм да си взема вода, тичам обратно да си взема пари и си купувам вода от момичето. После пак на бегом до залата. Влетявам вътре запъхтяна. Започнали са. Инструкторката ме поглежда и ми казва къде да се подредя. Звучи нежна музика: "И сега, бааааавничко загряваме глезените, баааавно се протегнете, да, да се събудим, внимателно, да не навехнете нещо..."
Муахахахахахахахахаха!

неделя, 9 октомври 2005 г.

Магьосница

Днес чух една стара песен на Слави Трифонов, която много харесвам:

Лутах се в тъмното и достигнах до дъното,
но да те забравя тъй и не можах...
Вграждах си сянката във стени от мълчание
и във хладен огън спомени горях...
Думи неказани и очи нецелунати...
Невъзможна ли е нашата любов?
До полудяване с тебе аз разминавах се,
но да те забравя тъй и не можах…

Мразя те, обичам те!
Всяка друга ми напомня теб,
да не си магьосница...


Един приятел, който е много млад, наскоро загуби една любов. Опитвам се да го разсейвам с дивотии, но мога да си представя колко боли. Лошото е, че няма да е за последно. И виновни няма...

четвъртък, 6 октомври 2005 г.

belly dancing

Може ли да се ходи на аеробика с висящи обеци и гривнички и герданчета? И боса? Може:) От няколко дни ходя на belly dance аеробика, или каквото е там. Просто съм очарована. Музиката.. ах, музиката...А инструкторката.. ах, инструкторката...Толкова е освежаващо да виждаш грациозно извиващи се ръце, вместо свити юмуручета. Ние не се гънем така грациозно като нея, но бих казала че се справяме. И за пръв път нямам нищо против да правя коремни преси, понеже звучи Ищар, а и всичко прилича на някакъв ритуал с нежни пръсти и подрънкване на гривнички. Не че е лесно, да ви кажа. После съм ужасно уморена, но е такова щастие да видиш как добрата физическа форма не се бие с женствеността. Прелестно е. Прелестно!

събота, 1 октомври 2005 г.

Права, завиваща наляво

Синът ми е в първи клас. Докато го чакам да дойде си говоря с класната му, която ми се пада и клиентка, така че разговорът е неформален. Питам как е със писането и тя ме съветва да се упражняваме в къщи. Аз казвам, да, разбира се, ще пишем бастунчета и ченгелчета. И тогава се усещам че госпожата от занималнята говореше за "упражняване в писане на "елементите"" и решавам да попитам, как аджеба ги наричат сега тези заврънкулки, за да бъда up-to-date и да уча детето на правилните им наименования. Като ще са елементи, елементи да са. Тогава госпожата ми разказва за методическите указания от Просветното Министрество, ли от къде не знам, където учителите биват съветвани как да предават по-добре материала на децата. Та въпросната луличка, да кажем, която прилича на дръжка на чадърче, трябвало да бъде обяснена като "права, завиваща наляво"!? Аз съм учила в математическа гимназия, обаче мисля че и в художествена да бях учила, пак щях да се ококоря. Права завиваща наляво. Господи Боже. Има и права завиваща надясно, разбира се. "О"-то пък, ама нали се сещате, ръкописно "о", дето е наклонено и издължено, трябвало да бъде наричано "окръжност". То това и за елипса не може да се класира, те окръжност. Освен това, все ми е на акъла, че синът ми окръжност няма идея какво е. А ако пък реши че това е окръжност, иди му обяснявай после по математика че не това, ами онова. Като видя удължената ми физиономия госпожата ме успокои че тя си ги наричала чадърчета, бастунчета, тумбачета и колелца, само споменавала че по друг начин може да се каже и еди-как си, да не вземе някой горе да се почувства нещастен. Методическите указания са свещени. В този ден разбрах че с училището шега не бива. Битката няма да е просто да се научи детето на нещо. Битката ще е въпреки всичко да се научи детето на нещо. Осъзнах за какъв слалом между скудоумие, праволинейност, откровени глупости и липса на въображение става дума.
Господи, дай на детето ми жизнерадостни, свободмислещи и смели учителки, които да успеят да запазят очите му широко отворени към света! Амин!