четвъртък, 3 ноември 2005 г.

Червило

Обожавам червилата. Само не тези, умерените, леко бежови, леко виолетови. Обожавам лъскавите, искрящи блестящи червила. Тези дето са по-скоро гланц за устни. Течни и мекички, пухкави, лигавички. Изтриват се бързо, но какво от това. В шишенцето има още и още... Ухаещи на къпини, праскови, ягоди. Дори само да си ги сложиш е целувка. Карат ме да се усмихвам. Усмихнете се и вие и целунете някого:)))

понеделник, 31 октомври 2005 г.

Правописните грешки

Постоянно се оказва, че се заяждам с хората за правописни грешки. В секундата след това ми се иска да се ударя през пръстите или да си прехапя езика. Обаче продължавам. В IRC по едно време се налагаше да казвам, че съм учителка по литература, за да се извиня.
Не знам дали смятам правописа за висока ценност. В крайна сметка, човек колкото повече чете, толкова повече му се набиват в главата изписванията на думите. Нищо повече. Аз самата нямам идея защо се казва "уплътнявам", "убеждавам", "увисвам", а "окачвам", "оливам", "оправям". Само знам, че така е правилно. Никаква логика няма да се пише "въстание", като "въЗстание" много повече прилича на модела "въЗбуждам", "въЗпирам", "въЗниквам". Но така се пише.

В крайна сметка се оказва, че правописът е една сухарщина. Тържество на традицията, в най-лош вид, над смисъла. Единственото, което мога да измисля за свое оправдание е, че обикновено харесвам хора, които четат много. Но и това е относително...Днес хората четат повече на английски отколкото на български...
Затова...моля всички, които съм огорчила или притеснила с даскалски забележки,...да си представим че съм си свалила кока, махнала съм очилата, оставила съм показалката и съм ви черпила по една Пепси-кола:))) (помни ли я някой още тази стара реклама?)

петък, 28 октомври 2005 г.

Мрежата...

Сутрин разказвам приказаки за лека нощ на едно бебе на другия край на света. Почти всеки ден разговарям в Джабър с един приятел, с когото вървим по едни и същи улици, но не се срещаме. Никога не съм виждала човека, когото бих нарекла най-добрия си приятел. Много пъти съм плакала отчаяна и съм намирала подкрепа само в редчетата думи, изписани на монитора. Много пъти съм се смяла до сълзи със същите редчета. Дали Мрежата ме поглъща? Това случва ли се и с вас?

четвъртък, 27 октомври 2005 г.

"Хонда"

Един приятел, моряк, ни разказваше, че, май в Корея, думата която използват за мотоциклет е "хонда". Просто защото там първите мотоциклети, дето били виждали, били "Хонда". Тогава се посмяхме много, преди да се сетим, че и тук казваме "памперс", "ксерокс", "джип", "везелин", "целофан", "аспирин" и сигурно много други, за които не се сещам.