Аз нещата ги правя само с вдъхновение, затова често изобщо не ги правя:) Та, все пак стигнах и до алтренативните теми на блога.
** За потребителите на Internet Explorer: Не е геноцид, хора, ама кажете, щом разработчиците са решили, че не ви трябват алтренативни стилове, защо аз да се трепя да се надлъгвам с техния браузър?!
**За тези, които имат Mozilla Firefox и други браузъри, поддържащи алтернативни стилови таблици: горе в менюто на браузъра избирате View>Page Style и от там си избирате името на стила, в който искате да е оформен блога ми за вас.
Enjoy!
понеделник, 14 ноември 2005 г.
петък, 11 ноември 2005 г.
Любими герои от книги
Любимите ми герои от детството до сега:
1. Алиса, героиня на Кир Буличов от "Момиченцето от Земята". Забвна, смела и готина. В 4 клас ужасно много исках да прличам на нея.
2.Мери Попинз. Една особена, вълшебна жена, която е уж така обикновена. Може да те заведе в странните чудни светове, криещи се зад сивия ден.
3.Атинянката Таис, от романа на Иван Ефремов. Танцьорка, поетеса, хетера. Независима жена, щедра в любовта, предана в приятелството... Ех, и досега си я обичам много.
4.Филип Марлоу. Едва ли има някой, който не го харесва. Пич и философ, носи на бой:)
5. Пиркс, звезден навигатор. На Станислав Лем. Чуден. Току спасява всички, а в същото време не спира да се бори със себе си и собствената си неувереност и съмнения.
6. Алексис Зорбас, на Никос Казнадзакис. Мъдър и див, топъл, нелогичен. Обича жените. Не се опитва да разбира себе си. Живее по инстинкт.
7.Майлс Воркосиган. Блестящ стратег, тактик и дипломат. Някой надмогнал недъзите си, за да бъде това което иска. Чаровен и сладък, умее да омгьосва жените:)
8.Принцеса Лей-Чери. От "Бърни Кълвача". Съвременна принцеса в изгнание. Мажоретка и екоактивистка. Вегетарианка. Няма никакви задръжки в секса. Никога не би предала любимия си.
9.Джетеро Хелър, от "Мисия Земя". Страшен пич. Опитва се да спаси Земята от нея самата. Позитивен и изобретателен. Любимец на жените.
И аз не знам защо ми се прииска да ги напиша. Просто ми е хуабво като си мисля за тях. А кои са вашите любими герои от книги? И с какво ви очароват? Моля, разкажете ми:)
1. Алиса, героиня на Кир Буличов от "Момиченцето от Земята". Забвна, смела и готина. В 4 клас ужасно много исках да прличам на нея.
2.Мери Попинз. Една особена, вълшебна жена, която е уж така обикновена. Може да те заведе в странните чудни светове, криещи се зад сивия ден.
3.Атинянката Таис, от романа на Иван Ефремов. Танцьорка, поетеса, хетера. Независима жена, щедра в любовта, предана в приятелството... Ех, и досега си я обичам много.
4.Филип Марлоу. Едва ли има някой, който не го харесва. Пич и философ, носи на бой:)
5. Пиркс, звезден навигатор. На Станислав Лем. Чуден. Току спасява всички, а в същото време не спира да се бори със себе си и собствената си неувереност и съмнения.
6. Алексис Зорбас, на Никос Казнадзакис. Мъдър и див, топъл, нелогичен. Обича жените. Не се опитва да разбира себе си. Живее по инстинкт.
7.Майлс Воркосиган. Блестящ стратег, тактик и дипломат. Някой надмогнал недъзите си, за да бъде това което иска. Чаровен и сладък, умее да омгьосва жените:)
8.Принцеса Лей-Чери. От "Бърни Кълвача". Съвременна принцеса в изгнание. Мажоретка и екоактивистка. Вегетарианка. Няма никакви задръжки в секса. Никога не би предала любимия си.
9.Джетеро Хелър, от "Мисия Земя". Страшен пич. Опитва се да спаси Земята от нея самата. Позитивен и изобретателен. Любимец на жените.
И аз не знам защо ми се прииска да ги напиша. Просто ми е хуабво като си мисля за тях. А кои са вашите любими герои от книги? И с какво ви очароват? Моля, разкажете ми:)
понеделник, 7 ноември 2005 г.
Шантав ден
Слагам си музика на новия Mp3 плеър, слушалките в ушите. Денят е някакъв странен. Щастлива съм по особен начин и в същото време ми се струва че сънувам. "I could stay awake, just to hear your breathing..." пеят Аеросмит. А после БТР обещават цвете от луната. Вървя по улиците и сякаш виждам всичко за пръв път. Едно момче с раница на гърба и много здравословен вид пресича улицата. Виждам че държи цигара. Едно издокарано момиче прескача някакви мантинели като разбойничка. Качвам се в автобус, на който пише Метал и номер7. Питам шофьорката за всеки случай. Преди това я поздравявам учтиво, разбира се. Тя е много готина, руса, с дълга коса на конска опашка. Никакъв грим. Отговаря ми учтиво. Сядам на седалката почти зад нея, малко встрани. Кара спокойно, почти нежно. Над главата и са наредени снимки на дъщеря и вероятно, като усмихнато бебе и като малко по-голяма, около 2 год. И нейна снимка пред автобуса. Тялото и е красиво. Движи се някак грациозно. Спокойно, уверено и нежно в същото време. Искам да я поканя на кафе! Няма да го направя, разбира се. Искам да си говорим много дълго, да я питам за дъщеря и, за дребни ежедневни неща. Искам да я видя как се усмихва. Наближава спирката ми. Изчаквам права да отвори вратите. "Довиждане", казвам и. "Довиждане", ми отговаря тя спокойно. В ушите ми някой пее с нежно гласче "А-а в Африке реки вот такой ширнъй...." Ако не беше ноември щях да си помисля че е пролет. Какво ми става?
четвъртък, 3 ноември 2005 г.
Червило
Обожавам червилата. Само не тези, умерените, леко бежови, леко виолетови. Обожавам лъскавите, искрящи блестящи червила. Тези дето са по-скоро гланц за устни. Течни и мекички, пухкави, лигавички. Изтриват се бързо, но какво от това. В шишенцето има още и още... Ухаещи на къпини, праскови, ягоди. Дори само да си ги сложиш е целувка. Карат ме да се усмихвам. Усмихнете се и вие и целунете някого:)))
Абонамент за:
Коментари (Atom)