Обожавам...

Обожавам:
-качулки;
-ципове;
-големи чаши за чай;
-дъвки "Airwaves" с касис и евкалипт;
-удобни къси поли;
-ориенталски бижута;
-големи раници;
-изгреви над морето;
-топла минерална вода;
-сребро;
-зелен цвят;
-шалове - колкото по-големи и по-копринени, толкова по-добре;
-аромат на пачули.

Донаборници:)

Наложи се да си заверя здравната книжка. И аз нали съм съвестна, без никакви фалшификации, хайде тогава в Тубдиспансера да ми снимат белия дроб. Има го в графата, значи снимка трябва. Да не ви се налага да ходите на това място във Варна. Намерих го аз, ама с толкова обикаляне из циганската махала (щото то е в пъпа и), че по едно време имах чувство, че съм в някакъв филм на Костурица. Чувството за филм продължи като влязох в старата сграда, платих си за услугата и ме насочиха към един изключително очукан и боядисан в бронзово фургон, с отдавна спукани гуми, спрян пред сградата. Там се правели снимките. Ми хубу. По фургона разлепени разни бележки с големи букви, с указания за донаборниците, от къде какво да си вземат, преди да ги снимат. Пред вратата чакаха десетина момчета, очевидно от последните. Наредих се аз съвестно. Чакаам ли чакам. По едно време вратата на фургона се отваря, от нея заизлизат пичове и един намръщен чичко с бяла престилка казва "Да влязат следващите шестима!". А така! Значи по шест ставала работата. Ами да, много народ, много нещо. Докато чаках след мен се нареди опашка от още около 10 човека. Няма да се мотаем я. Хм, значи по шест. Нали се сещате, че снимките на белите дробове се правят като се съблечете до кръста и после влизате там в една стаичка и щрак!, готово. Хех, какво порно ми се разигра в главата, няма да обяснявам. Ама май не беше само в моята, понеже момчетата, дето чакаха пред мен и очевидно бяха в моята "шестица" ме запоглеждаха крадешком. Хех, рано в една такава студена и мрачна сутрин, нареден на опашка за рентген за какво да си мисли човек, освен за хубави неща. Но чичкото с бялата престилка спаси морала на всички ни, като ме остави да чакам отвън, докато влязат шест МОМЧЕТА. И после аз сама си се събличах в тясната и шантава съблекалня на фургона. И си излязох сама по стръмните метални стълби. Понеже си закопчавах якето в движение се препънах. Някой ми подаде ръка. Брей, какви възпитани деца. А ще ги пращат в казармата да стават мъже...:(
Та такива ми ти работи, драги ми Смехурко. Сега ми предстоят още кабинети и дивотии, плюс срещи от трети вид с инспектори от ХЕИ, които искат да ме глобяват и да ми направят какви ли не лоши неща, плюс още купища ядове и всичко това в следващите 3 часа. Обаче аз гледам да не мисля за лошото и да се забавлявам с хубавото. Иначе ебаси и живота.
Поздрав най-сърдечен, твой приятел вечен, весел Патиланчо!

Проклетия

Много се изпроклетосах в ICQ напоследък. Ама не се издържаше. Понеже си бях оставила като контакт един номер, който ми е, така да се каже, официален, с името, пола, града и годините ми даже, си го оставях често и задълго включен. И като се започна...Жалко че не си пазя логове, да илюстрирам на какво бях подложена. Без да съм си сложила състояние 'Free for chat' , даже когато съм 'Away' се убиха да ми пишат разни чичковци. Седят си те значи пред компютъра и си викат, чакай да схрускаме нещо свежичко. И си пускат там търсене ли какво ли, по град, пол, години, предполагам и ето ме мен. Сладка 33 годишна женичка от същия град. Те са на по 40. Идеално. и започваме да се "опознаваме". Така ми каза един, "хайде да се опознаем". На въпроса ми "Защо да се опознаваме?" ми пожела да бъда щастлива и да намеря това което си търся и като съм имала проблеми, никой не ми бил виновен. А браво! Някъде да пише че търся нещо? А проблема ми беше той в случая. Както и да е. Опитвах се да бъда учтива. Други пък, след като отговоря на здрасти-то им със учтивото и не особено заинтригувано "здравей" започват да ме питат "защо не пишеш?" продължава се с "Ехо!", "ало!" и аз на "ало"-то обикновено вече ги слагам в игнор листа. Други пък ми пишат "zdr" и аз не отговарям, много ясно. Ако някой го мързи или е зает толкова, че няма нерви една цяла дума да напише за начало, за какво говорим, моля ви? Да ви приличам на някаква автоматично отговарящa машина, за убиване на вашето време? Започване на разговора със "kak sme?" също ме хвърля в недоумение. Откъде по дяволите да знам как сме. За себе си мога да кажа горе-долу, ама за него?! Чичковците първо ме запознават с факта за страхотното си семейство. Пожелавам да са им живи и здрави и все така да ги радват. После питам заговарят ли непознати мъже в Кю-то. Възмущение. Ама аз какво сега, ще ги обиждам ли. Не понасят педераси. Тук лекция как се изпедерастил народа, аз следва да си направя извода, че разговарям с истински мъж. Питам секс ли търси в ICQ тогава, щом заговаря само жени. Нееее, общуване. Какъв е проблема да общува и с мъже, тогава? И тук вече се ядосва. Абе, аз подигравам ли се, какво? Хм. Ами, предполагам тогава, може би ние няма да си говорим за секс, ще си обсъждаме страхотните семейства и световни проблеми, или ще си говорим на интелектуални теми, обаче той ще си знае че съм жена и ще се пипа през това време? Айайайай, тук пък какво следва. Обиден мъжкар с наполовина свален цип и безупречен морал. Казва ми че няма да ме безпокои повече. Аз отговарям че това ми спестява слагането му в игнор листа. Не му споделям че покрай тези упражнения Гаима-а казва вече че не може да блокира юзър, предполага че ми се е препълнил списъка. Ех, неволи. ..
Та така. Ако случайно вие сте един готин човек, отнесъл го по погрешка, докато съм била крива от някой подобен на гореописания разговор, моля да ме извините. Пишете ми пак на новия номер, който съм оставила. Той ми е специално за вас. :)) И весел ден!

Опаковка щастие

Какво е щастието? Парче шоколад, целувка, танци цяла нощ, усмивка...
Казват, че най-важното е да си щастлив. И цял живот го преследваме това щастие, а то някак все успява да се изплъзне. Уж ни докосва за малко а после липсата му е още по-осезаема. Много ли искаме? Дали не е погрешна мярката ни за щастие? Кой знае. Но винаги ни липсва още малко от него. Винаги има една целувка, която не сме получили. Една любов, която ни е подминала. Един танц, който сме пропуснали.
Шоколадът...Виж, шоколадът си е винаги там. До него са кроасаните, цигарите в лъскави кутийки, бутилки алкохол, какви страхотни бутилки само! Толкова достъпно, предразполагащо... Топлината е там, на щандовете, в красиви опаковки. Няма да те предаде, няма да избяга. Купи си опаковка щастие. Херметична е. Просто я изконсумирай според упътването. Има си правила, за да станеш още по-щастлив. Консумирай правилно. И не се плаши повече от студа, или от болката. Ако се разколебаеш, просто бръкни в чантата и я докосни. Тя е там, твоята опаковка щастие. Когато свърши, ще си купиш друга. Няма страшно. Само не спирай да си щастлив.