понеделник, 14 август 2006 г.

Защо плача

Ако ме видите някой път да плача, мога да ви кажа хиляди причини, но истината е, че винаги плача за едно и също. Когато си спомня, за пореден път, нещо което винаги успявам да забравя - че няма, няма, НЯМА любов...Има много неща, които приличат на нея. Суета, слабост, скука, облечени в дрехите на илюзиите.
Чудя се, ако се опитам да мина по въображаем мост над пропастта, непременно ли ще падна? Досега все съм падала, де. Ама то сигурно е защото се чудя:)

събота, 12 август 2006 г.

Един прекрасен ден (в три части)

Денят е 10 август.

Част първа:Плажче!
Сутинта рязко реших че няма да ходя на работа, а ще заведа Таня на един специален плаж. Известни пътно-танспортни неблагополучия ни развалиха малко настроението в началото, но позитивното мислене взе връх. Таксиджията, който ми вдигна кръвното, всъщност ме разсъни, а това, че изтървахме автобуса до Фичоза и повървяхме пеша от Галата, беше полезно за храносмилането.
Плажът.. хубав...За моя голяма радост Таня не е от тези, дето ще се стреснат от два-три голи задника, така че си отидохме право на нудисткия плаж. Спокойствие и тишина...
Към 2 часа аз и викам "Таня, ако не искаме да закъснеем за срещата, трябва да тръгнем в близките минути". При което и двете решително влязохме в морето, което беше станало приятно бурно, и...категорично не излязохме поне час. Кратка ревизия на приоритетите реши, че по-добре да отидем на срещата с плажни дрехи и оваляни в пясък, отколкото да изтървем такова море. Ах, морето...Смях, вълни, прикзване и мълчание...

Част втора: Блогъри.
Не закъсняхме на срещата, поне не много. "Русалка" си е идеално място, ако искате да се срещнете с приятели и да си говорите. Уютно, непретенциозно, и тихо.
Запознах се с Иван Ралчев и Нико. С Итилиен, Ричи, Явор, Ванката и Таня си се познавах:)
Аз лично се размазах. Въпреки, че бяхме толкова различни, все имаше за какво да си говорим. Доста теми се завъртяха около GNU/Linux, Mac-ове, свободен софтуер, религии, уеб дизайн, фотография, възпитание на децата, книги и още и още:)) Но това, с което ще запомня вечерта, беше следният диалог:

Ричи:...на мен всичките ми Mac-ове са били със......
Ванката: Малеее, искам и аз така да кажа, "всичките ми Mac-ове"...
Итилен(жена на Ричи): Ванка, ти на колко години си?
Ванката: На 20.
Итилиен: Ами, Ричи на твоите години имаше син и съпруга, бременна с второ дете. Така че, не се сравнявай с него. Той е свикнал от рано да има от всичко по много...

Ще ми трябват няколко страници да обясня защо с тези думи Итилиен ми се издигна на още няколко светлинни години в очите. Тукк просто ще кажа, че тази жена много, ама много ме кефи:)

Част трета: Международен Фолклорен фестивал - закриване.
И в края на вечерта отидохме в Летния театър да гледаме гала-концерта за закриването на Фестивала. Казах и аз на Таня, да не сядаме, че ми е много трудно да гледам народни танци седнала. Аха да изкъртя пейката от подскачане и потропване. Пляскахме и пяхме "Изгряла е месечинка" заедно с гърците, "Беса ме мучо" с мексиканските мариачи. Грузинците разбиха с темперамент, ебаси и танците и чудото. И девоките им едни такивааааа...Изящни, и диви. А сабите, дето се биеха с тях на сцената си хвърляха истински искри. И това на фона на обвитите в бръшлян стени на Летния театър...направо да полудееш...:)) Националният ансамбъл на Косово ме впечатли много с пламенни танци и кръшни косовки с алени забрадки. Освен това, от техните хора разбрах, че имало и по-неравноделни от нашите неравноделни тактове. А ансамбъл "Тракия" просто размаза с класа и красота. Тез' девойки, само крачетата да им гледаш как пристъпват, като самодиви, а пичовете, едни хубави, пъргави, снажни. Направооооо...Направо:)
Наложи се, като излязохме, спешно да изям един сладолед, че да се успокоя от вълнението. Ех, танци...

И макар че се прибрах пребита в къщи и едвам допълзях до леглото, си мислех, че искам повече такива дни:)) Пожелавам ги и на вас:)

вторник, 8 август 2006 г.

Хайде да се видим!

Ами, от дума на дума.. така стана то...Таня и Итилиен бяха вдъхновителите, а аз съм очарована от идеята.
Та...
ХАЙДЕ ДА СЕ ВИДИМ!
Всички, които четете този блог, а дори да не го четете:))
Заповядайте в четвъртък, 10 август, от 18.30 в крайбрежен бар "Русалка", който ей сега ще обясня къде се намира.
"Русалка" е едно приятно и неформално заведение на северния плаж, което е сравнително тихо и става за говорене. За да го намерите, тръгнете по крайбрежната алея на север, към Втора буна. Като подминете голямата лудница, минавате през една бариера и продължавате, вдясно долу се вижда малко басейнче с минерална вода и душове, отляво и горе се вижда стичащ се голям канал с вода. Има малко мостче над него. След това, първото заведение вляво, което виждате е "Русалка".Meet you there!
Впрочем, ако не ви е страх от саморъчно изработени карти на местността, ето една такава :))
Постове-обяви за събирането, доколкото разбирам, ще има и в блоговете на Таня, Итилиен и Ричи, Нико.
Хм, ако вземем че пък много си допаднем, като поговорим, може да помислим за нещо по-грандиозно като избухване, в събота...Знае ли човек.
Ако имате някакви въпроси, или предложения, моля свържете се с мен чрез контактите, дадени в страничната лента.
До скоро!

моето бягство от цивилизацията

Спортни сандали с удобни подметки, раница с меки презрамки на раменете, Сламена шапка с копринен шал, слънцезащитен крем, бутилка от литър и половина минерална вода "Извор", носни кърпички, влажни антибактериални кърпички, дамски превръзки "Allways"-"сигурна защита и в най-критичните дни", шоколад "Lindt"-натурален, iPod със слушалките в ушите и....пеша до Фичоза. По асфалта. Така се бягало то от цивилизацията...Ех...Но хуабвото на цивилизацията е, че някой може да те намери, дори от другия край на света, и да каже просто "здрасти"...
Къпините все пак си ги брах от храстите... После се прибрах с автобуса, докато не се е стъмнило.