Литературно четене

Синът ми проявява невероятен интерес към атласи, енциклопедии, книги за географията и метеорологията и нулев към художествената литература:-/ Иска ми се да променя съотношението и все му купувам книжки за това и онова, но не успявам да го заинтригувам. Нито Емил от Льонеберя помогна, нито Джералд Даръл, нито Пипи, нито приказки на народите...Аз не се отказвам и за именния ден му купих "Стас и Нели". Мислех си, че понеже се разказва за приключения в екзотични места на Африка, може пък и да се зачете в нея. Той по неговия си мил и учтив начин ми каза, че май му се стува, че тази книжка няма да му допадне много. И си я прибра. Аз реших да хитрувам и да му я чета лично вечер, преди да заспи. Което той прие, защото обича да съм покрай него и да правим нещо заедно. Прочетох му цели две глави. Днес сутринта пак имахме време заедно и аз пак реших да почетем, като все се надявах да му стане интересно и да продължи четенето сам. Четох, четох, но забелязх, че той си гледа навън и си играе с някакъв лист. Казвам "Ники, ти изобщо слушаш ли какво ти чета?" "Да, мамо, слушам" "А разбра ли за какво се разказва?" "Амии, аз разбрах че това е някъде в Северозападна и Централна Африка, където са Судан и Египет, и Сини и Бели Нил се сливат, като продължава реката Нил, ...но, за какво се разказва, така и не разбрах..."
Аз избухнах в смях, напрегръщах го и оставих "Стас и Нели". Това дете, най-много да стане бъдещият Марко Поло, но няма да е бъдещият Хемингуей:)
Впрочем, това със Северозападна и Централна Африка го написах по спомени и може да е грешно. Аз самата хабер си нямам от география:) И не обичам да проверявам в енциклопедии:) А столицата на Еквадор знаете ли коя е:)))

Девети декември

Слизам пеша по обяд към центъра и забелязвам доста висока концентрация на слънчеви очила. То че пече, пече си, но на повечето слънцето им пречи повече от обичайното. Не е лесно да си студент...

Летящият холандец

Жоро ми беше разказал за това, но днес го видях с очите си.
Пресичам сънена булеварда и следя къде да се шмугна в колоната коли. Някаква кола, която се провира между другите ми привлича вниманието, в първия момент не мога да разбера с какво. Ъх, няма шофьор!Някой седи на мястото до шофьора, но на шофьорското място няма никой. Уф, верно бе, тези десни волани, все ги забравям. Опс, ама тя е учебна. Едно голямо У седи отгоре. Стикери, всичко. И се вижда волан от лявата страна! И кой кара? Ами, инструкторът кара, седнал отдясно, държи си волана с лявата ръка и си кара. Явно му е кеф да шашка хората:)

...

Ванката ми прати една песен на Таркан. Седя си, слушам я и си рева. Тоз' рожден ден няма ли да минава по-бързо, че аман от сатурнови дупки. Искам целият ми живот да мине по-бързо и да свършва. Знам че имам задължения, няма да правя глупости, просто... наистина се уморих.