Пролет

Събуждам се. Целува ми се. Ставам, мия си зъбите, правя закуска, водя сина ми на училище, връщам се, готвя, правя упражнения, мия чиниите. Целува ми се. Тръгвам за работа, вървя пеша и гледам дърветата. Целува ми се. Работя, усмихвам се на хората, изслушвам ги, уморявам се малко, седя, пиша в нета, пия чай. Целува ми се. Тръгвам си от работа, вървя по топлите улици, слушам музика в слушалките, вземам сина си от айкидо, говорим си за деня му, вечеряме, мием си зъбите и си лягаме. Заспивам. Целува ми се...

Събуждам се. Целува ми се...

Приказки от гардероба: Пролетно почистване

В гардероба било доста разхвърляно. Дрехите били напъхани накуп, както дойде, смачкани и оплетени една с друга. Копринена риза се преплитала с памучна пола и вълнен клин, и тениски, и шорти. Всичко било до всичко. Пълна неразбория. Много дрехи мърморели:

"Това е ужасно. Никакъв ред. Еееех, какви гардероби има някъде. Подредено, всичко свети, а при нас...срамота...Дано доживеем да се оправи и тук. "

И денят дошъл! Настанало пролетно почистване в гардероба. И новото време настъпило. Възцарил се ред и чистота. Доста дрехи били преценени като ненужни и били просто изхвърлени. Сред тях имало и от мърморещите. Останалите били стриктно подредени. Тениските се опирали само до тениски. Пуловерите си общували само с пуловери. Чорапите се срещали само с чорапи...

И само в спомените останали онези времена, когато всички били вкупом, разбъркани и преплетени. Когато никой не знаел къде е, но можел да се окаже в компанията на най-интересни и странни неща. Когато вълнените ръкавици се целували с копринени шалове по ъглите...Когато кълбетата с прежда криели изненади:)..

И някои били щастливи, а други нещастни, но, както знаем, това нямало никакво значение, защото те били просто дрехи в нечий гардероб.

"Жива рана"

Онази нощ, когато бях далеч
ти ме викаше, нали,
но твоят глас не стигаше до мен
заглушен от чужди лъжи.

Сълзите ти да видя не можах,
ослепен от блясък фалшив,
изгубен бях, по-вятъра вървях,
и не знаех, че мен чакаш ти.

И от болка пиян,
те проклех за това,
че отново съм сам
и боли любовта.

Боли и ръцете си мразя аз,
защото друга прегръщах с тях
и до кръв прехапвам устни пак за това,
че не целуват отново теб.
Жива рана за мене вече си,
жива рана в мене боли.

И от болка пиян,
те проклех за това,
че отново съм сам
и боли любовта...


Слави Трифонов и КуКу Бенд

Разделите...

Животът се състои от раздели. За 15 минути, за 2 седмици, за 10 години. Колкото се случи. В разделите има нещо позитивно. Помагат да запазиш себе си. Да вървиш по тънкия ръб на близостта, без да залитнеш към зависимостта от някого. Помагат да осъзнаеш колко е важен този, с когото се разделяш, за теб. Може да е много, може да е малко. Разделите те учат да се владееш и да намираш нови хоризонти за себе си. Разделите учат да си сам...

Баси, как мразя разделите!...