През зимата

Прозорецът ми - вълшебна витрина с бижута. Всяка сутрин се събуждам и дърветата са различни. Студената мъгла ги е изваяла - прелестни. Толкова са съвършени, че ми идва да прекарам пръст по всяко кристалче, да целуна ледените връхчета. Искам да седна в снега сред тези мои замръзнали дървета и да се превърна в снежинка. Искам всяка капчица кръв, всяко туптене на сърцето ми да се превърне в лед - съвършен кристал. И нищо да не помръдва.

Не целувайте снежинките. Това само ще ги превърне в най-обикновена вода.

Лешоядите

Лешоядите са символ на нещо гадно, зло. Да наречеш някого лешояд е обидна дума. А какво им е лошото на тях? Убиват ли някого? Нараняват ли някого? Не. Изяждат мъртвите. Почистват след смъртта. Прехвалените лъвове и тигри убиват, прегризват гърла. Вълците, мечките. Животът им зависи от смъртта на други. Всяка крачка на могъщите им лапи е върху кости и гръкляни. Сигруно това е героично. Достойно.
На мен лешоядите ми харесват. А на вас?

Пороците

Опитвам се да откажа сладкото. Този безобиден наглед порок ме беше погълнал до такава степен, че беше заплаха за здравето ми. Случвало ми се е да изяждам два шоколада един след друг и после кутия с кексчета и да спра, само защото не е останало нищо друго сладко за ядене. За кутиите със сладолед да не говоря. Който е бил пристрастен някога, ще разбере за ужасното чувство, когато се предаваш и с омраза към себе си тръгваш по утъпканата пътека към нищото. Настаняваш се на крилете на моментното щастие и политаш, за да се блъснеш след секунди в стената и да си спомниш, че си нищожество.
Казват че има типове адиктивни личности. Може би е в гените, може би в детството. Може би е случайност.
Дали една зависимост замества друга? Аз не пия, не пуша, не се друсам, не пазарувам, не играя хазарт, не карам бързо, не пия даже кафе. Остават сексът и Интернет. Кое да си избера?:)))

Екстази

Някой ми разказва какво е чувството когато вземаш екстази. Казва, че искаш да докосваш всичко и всички. Никога не съм вземала екстази. а много често се чувствам така. Но не е хубаво. Мъчително е. Светът не е направен за обич. Светът е направен от стомана, от бетон, от ключалки, прегради. Толкова е трудно да срещнеш очите на хората. Толкова е трудно да усетиш допира с тях. Не с дрехите или кожата им, а със самите тях. Може да тичаш по коридорите, като дете с пижама на облачета. може да блъскаш по вратите. Никой няма да те нарани, няма и да ти се скарат. Просто ще си остане заключено. Примири се. Порастни. Има важни неща в този живот.
Искам да се науча да съм безчувствена. Уморих се и ръцете ми кървят от блъскане по стените. Може би трябва да се науча да обичам стените? Кой знае.