Блоговете

Чух думата "блог" за пръв път от Калоян, някъде през 2003 година. Бях много озадачена и изненадана, защо някой би искал да публикува нещо като личен дневник в Интернет. Зачетох се постепенно в неговия и бях грабната от магията да надзърнеш право в душата на някого. Във всеки блог по традиция имаше връзки към блогове на хора, които той харесва и чете. И по тази нестройна нишка попадах на блогове на хора, които не познавах, а знаех за тях много, всичко, което бяха поверили на Мрежата. Мисли, емоции, идеи, професионални съвети, смешки. В тази верига от приятели, хора с общи интереси и най-вече ИТ специалисти(тогава) се чувствах случайна гостенка. Рядко се осмялявах дори да коментирам, а коментарите си подписвах със "случайна". По-късно, искайки да кажа все повече и повече неща на света, си направих блог. Прескачайки от линк на линк в онези "тъмни" времена се запознах и общувах с много хора. Техните блогове ме срещнаха с тях. Четейки за дните им, аз ги опознавах и с някои исках да общувам, с други не. Намерих много приятели, близки хора, намерих съвети, подкрепа.
Не мога да си представя, че ако не бяха блоговете нямаше да познавам Енея, Григор, Пешо, Елена, Сашо, Ники, se7en...

Но по някое време нещата се промениха. Популярността на тези независими сайтове растеше, заради искреността и неподправените емоции, които се изливаха на страниците им. Хората ги обичаха, вълнуваха се с тях, коментираха. Рейтингите в Гугъл растяха. Изказаните позиции и мнения получаваха широка популярност. Много по-лесно е да подкрепиш човек, с когото си страдал за нещастната му любов, смял си се на снимките на кучето му и си се събуждал в махмурлийските му сутрини, макар че не си го виждал никога. И някой осъзна, че блоговете са сила. Че там някъде дремят потенциални възможности, които е срамота да не бъдат използвани. Освен всичко друго, блоговете станаха и мода. Хората вече не пишеха, защото не биха могли да не пишат, а защото искаха да са известни. Появиха се какви ли не ръководства как да пишем блог, за да сме популярни!? Спомням си че бях дадена за пример как не се пише блог и си позволих да се пошегувам малко с тези, дето се вземат твърде насериозно.
И днес вече блоговете са други. Все повече заприличват на вестници и списания, отколкото на лични дневници. Има го и онова чудо Блогосфера, и всякакви агрегатори. Има AdSense, има и NonSense, за щастие:))
Все по-популярна става думата "блогър". Аз като смисъл я разбирам, ама като родово понятие - трудно.
Но така или иначе едва ли ще спра да пиша тук. Старомодно, без картинки, лично и неуместно, политически неангажирано и хаотично. Защото ...исках да ви кажа...

Тристан и Изолда

Гледах го все пак този филм. Повечето хора казват, че е сладникав и тъп. История за любовта. Смешна работа. А пък аз се скъсах да рева.
Да обичаш някого толкова, че една целувка да събира целия свят...Да откриеш топлината, която си търсил винаги и да я загубиш, защото не и е там мястото.
Тази история се повтаря откакто свят светува. Царства се издигат и рухват. Война и мир се редуват. Сезоните се сменят, моретата променят очертанията си. А любовта е все тук, опитва се да си проправи място на този свят - неуместна, могъща, разрушаваща и изтръгваща цветовете на самия живот, за да ги хвърли по вятъра. Любовта е като зараза, като ненадйно пробляснал лъч светлина в най-тъмната пещера...
Изправете се и застанете на пътя и...

Водата

Обичам водата. Обичам да докосвам вода, да гледам вода, да пия вода, да слушам шума на вода. Обичам водата топла, под душа. Обичам я и студена, пак под душа (но за малко). Обичам я минерална, в басейна, обичам да се стича по бузите ми, когато вали от небето, обичам да целува миглите ми, когато пада като сняг. Мисълта за вода ме прави щастлива. Даже мъглата обичам, и облаците.
И ако ви дойда на гости, не се колебайте. Предложете ми голяма чаша с вода!

дочуто

" Абе, имам една колежка, много готино момиче. Ама като започне да ми говори и веднага започвам да се прозявам. Ама много се прозявам, едвам гледам. И сега се чудя и не мога да разбера, тя отегчава ли ме, или ми диша въздуха?..."

казано от Ивчо в разгара на купон с много цигарен дим и пиене