Щастливите ми пръсти

Щастливите ми пръсти докосват тревичките, косите на хората, бравите на вратите, листата. Щастливите ми пръсти галят всяко нещо и всяко нещо ги погалва. Само щастливите ми пръсти могат това... Умът ми се скита объркан и отчаян, душата ми понякога е наранена, но щастливите ми пръсти намират скритата красота на света, сякаш навсякъде наоколо има струни на огромна арфа, и звуците избликват, неудържими, съвършени, опияняващи. Пръстите ми знаят истината за света. И тя е, че той е прекрасен и кипи от сила и обич.

Между два свята

Разкъсвам се между два свята. Не знам дали приличам на човек, който се олюлява на ръба на пропаст, или на птиче, което се колебае дали да се научи да лети. "Какво ти казва шестото чувство?" би казал Сашо. Шестото чувство ми казва, че искам да захвърля всичко, да потърся друг път, да се откъсна напълно от света, да се заслушам в другия свят. Но не да отида за два дни "на хижичка" за да "презаредя" и после с пълна сила да се впусна пак да пилея скъпоценното, което съм получила, в помията на ежедневието. А седмото чувство.. седмото чувство ми казва, че едно зайченце тръгнало по непознати пътечки да търси истината и на първата пресечка го изяла лисицата. Да ама едно друго зайченце никъде не ходило, седяло си послушно в къщи и яло шоколад, докато умряло от затлъстяване и диабет. По-добре да го беше изяла лисицата. Да, ама ако така или иначе умира накрая, какво значение има как. А пък едно друго зайченце, си стояло в къщи и чистело и готвело, пък истината взела че сама дошла при него. Хм

Начини да обичаш

Забърках се скоро в една дискусия в в блога на Ана. Една от онези, в които казваш нещо и не казваш точно това, което искаш, а после някой те репликира, а ти да се обясниш отговаряш и така нататък, отплесвате се от темата и накрая съжаляваш че си казал нещо изобщо.
Но от друга страна е полезно да говориш с хора, които мислят различно. Ето какво остана в ума ми от разговора там:


"Нито презирам някого, нито пък имам търпението да обичам целия свят. Това е досадно и отегчително да обичаш всичко и всички, познати и непознати, и целия свят... Да не подбираш в любовта не е добре. Означава, че не я умееш и я прилагаш безразборно. Което е по-неприятно и по-рисковано и от безразборния секс.:))"


"Когато обичаш целия свят в повечето случаи означава че към всички любовта ти е еднакво повърхностна! Срещал съм хора които "обичат целия свят" но когато ги опознаеш по-добре разбираш че в действителност те обичат само и единствено себе си и отношенията им с другите са с цел да удовлетворят нуждите на собственото си его."


Интересно. Винаги съм мислела, че всеки човек се стреми да обича колкото може повече хора. В смисъл, да мисли с добро за тях. Аз поне бих искала да мога да обичам всички. Не че мога. Не бях се замисляла че може да има обратен фокус. Да се стремиш да обичаш малко хора, но някак качествено. И да си подбираш кого да обичаш. Това не е моят начин, но бях някак...впечатлена колко различно може да е устроен нечий ум и аз даже не съм си помисляла за това. При това изобщо не става дума за това кое е по-правилно. Просто интересно. А може би думата се използва в различен смисъл? Аз изпозлвам "обичам" в абстрактния смисъл, като отношение, като нагласа. А може би те имат предвид практическия смисъл? Да обръщаш внимание, да отделяш време. А може би не.

Не знам защо се сетих за една моя любима книга - "Цветният воал". Там се разказва за същото - за видовете обич и .. смисъла на живота. Отговори никакви, както обикновено:)

За мен ще бъде много полезно и интересно, ако вие, четящите тук, ми кажете вие как я разбирате обичта? Какво мислите за обичането:))

Бънджи

Понеже търся смисъла на живота и искам да опитам колкото може повече неща, реших да скоча с бънджи. Слушала съм разкази на различни хора какво е усещането. От ужасно до прекрасно.
Днес на Писанския мост, Русенският клуб за пътешествия "Бяла звезда" организираше такова събитие.
И скочих.
Не че го нямаше свиването в корема преди крачката надолу, обаче...като цяло.. нищо. Падах прекалено бързо, за да се насладя на полета и прекалено бавно за да се уплаша истински. Просто се полюлях на въжето и малко ми се зави свят от това. И толкова. Когато правя секс ми се е случвало да изпитвам по-голямо вълнение.
Мислех се за по-чувствителна, ли знам ли. То се оказа, че съм голям тапир:) Или съм си мислела че е кой знае какво:)
Вие скачали ли сте с бънджи?