Секси ли са бременните?

Жените трябва да са винаги секси. Не само когато им се прави секс, а винаги. Това е оръжието им. Да предизвикват желание и да контролират чрез него. Жените нямат смелост да се откажат от това желание, дори когато са бременни. По улиците е пълно с всякакви "секси мамчета", които се кипрят със къси роклички и високи токчета. На мен това ми се струва малко гротескно. Не че една бременна жена няма право да е хуабва. Но между хубава и секси има разлика.
Освен това, митовете как на бременните много им се правел секс...Може да искат да бъдат обичани, прегръщани, целувани, но истинскитя секс е друго нещо. Той една диви стихия, в която не можеш да се впуснеш с още един "пасажер" на борда:)
Мисля си че сексът доминира целия ни свят. Сексът, а не любовта. Което си е страшно. Бременните не трябва да излъчвта секс. Трябва да излъчват любов.

За вегетарианството и други извращения

Аз съм вегетарианка от 7 години. Понякога хората ми се чудят, друг път ме съжаляват, мислят че се правя на интересна, или че съм просто луда. Задават ми и въпросии от типа на :

"Бих искал да запитам онази част от природозащитниците, които са толкова отдадени на каузата си, че даже са вегетарианци:
Защо убиването на животни и яденето им е по-лошо от убиването на растения, яденето им, пушенето им и прочие дейности!?
Откъде сте сигурни, че растенията не изпитват болка?" (от Oxygen kills us)

Аз съм пораснала на село. Там има агънца, пиленца, теленца. Не знам колко от вас са чували писъците на животно, което водят да го колят. Не знам колко от вас са виждали очите му. Животните толкова ужасно много приличат на хора.

От друга страна, съм брала домати, царевица и кайсии. Никога не съм имала усещането че ги боли:) Това не означава, че не ги боли, разбира се. Но аз не усещам да им причинявам зло, затова не ми е гадно да ги ям.

Ако някой не усеща като гадна мисълта за животното, което е умряло, за да яде, значи няма нищо лошо в това да го яде.

Това, като за петокласници:)

А за който е изкарал над 10-ти клас, може да се опитам да споделя по-сложните си прозрения...:)

Ние, хората, сме родени паразити. За да съществуваме, трябва да убиваме, да се храним от някой друг. Така сме устроени. А в същото време сме дарени със съзнание и емоции, възвишени мисли и желания. Моралът ни проповядва да не убиваме, да не нараняваме. Но телата ни искат своето. Да убиеш маруля не е по-добро от това да убиеш зайче, предполагам.

Растенията са съвършени. Те се хранят със слъчева светлина, вода и минералите в почвата, подарък от мъртвите им събратя. Малко хора знаят, че растенията фотосинтезират през деня , отделяйки кислород, и дишат през нощта, поглъщайки кислород и отделяйки въглероден двуокис. Те са достатъчни сами на себе си. Те са истинските господари на тази планета. Ние, както и всички животни, сме паразити, гости, пришълци или местни изроди. Сбъркани. Не умеем да се храним със слънчева светлина. Трябва да изпозлваме някой, който умее, за да си я набавим, тази светлина, силата в нея - през няколко посредници. Трябва да убием и откраднем от някой който я има. Защото искаме светлината на слънцето, въплътена в живот - аминокиселини, въглехидрати, витамини... Имаме ли право на това? Кой знае. Но със сигурност го правим.

So, fucking what? Масови самоубийства на природозащитници, с цел спасение на марулите едва ли се очакват...
Няколко насоки виждам аз.
Първо, да се ядат плодове и други такива неща, добиването на които не убива цялото растение.
Второ, да се научим да ядем по-малко (в това как ми се иска да успея...).
Трето, да ядем мляко и млечни произведения.
Четвърто, да ядем, месо, щом не може иначе, но не като невидели.
Пето и последно, да живеем живота си, със съзнанието че е щафета, на всички растения и животни загинали за да живеем ние, предали ни силата и живота си. Да осзнаваме, че живеем всеки ден, убивайки и изпозлвайки тези, от които се смятаме за по-добри и по-важни. Да се опитаме да докажем, че наистина сме добри и важни, че заслужаваме да живеем. Да търсим начини да проявим добрината си към света и да го обичаме с всяка част на тялото си. (знам, знам, и Амин! ще кажа накрая...)

Ами, това е.

фризьорско-компютърни...

Един диалог, който проведоха Ани и Владо, докато ги подстригвах:

Ани: Знаеш ли кое ме плаши, като съм на фризьор? Че няма "контрол-зет"...

Владо(философски): Е, затова пък винаги има "формат це"...

Dolly

Хората ме мислят за феминистка, а аз харесвам Доли Партън...
Ако я погледна, тя олицетворява всичко срещу което бих се борила - жената кукла : изрусената до бяло коса, натруфените кичозно женствени дрехи, тънкото кръстче, огромните цици, напомпаните устни, гримът... Гротеска... Но когато запее, когато слушам песните и, пълни с толкова много любов и нежност, виждам в нея момиченцето, искало да бъде обичано. Да бъде обичано и нищо повече. Момиченцето, което е направило всичко да се превърне в мечтата на своя любим - рязало плътта си, прекроило тялото, устните си, променило косата си, всичко, за да бъде Онази, истинската..., кукличката...
Когато тя пее, зад жалката маска на грима и пластичните операции виждам красота и уязвимост, нежност, тъга. Виждам всички жени, които са готови да си платят с всичко което могат, за да бъдат обичани, харесвани. И не от суета, а защото не могат да живеят без любов. Любовта на онези груби, примитивни и безчувствени същества, които ни прегръщат през нощта и ни казват, че всичко е наред...Но това, ако сме достатъчно хубави, разбира се...

Ето една песен, която стана известна в изпълнение на Уитни Хюстън, но малко хора знаят че оригиналът е на Доли. Надявам се да ви хареса, колкото харесва и на мен:) До скоро...