Плаване с елементи на дъжд - Бързеите

Янтра е блага и тиха река. Има общо 2 бързея и те са под мостовете, където водата се завихря заради колоните. Два, два, ама бързеи. Все има по някой заплес да се обърне. Без малко и ние да влезем в галерията на славата. Гребем си щастливо насам-натам, закачаме се със "Синьо лято"(лодката на Алехандро) и по едно време се приближава мост! А по моста тича гол мъж и вика нещо и ръкомаха. Отблизо става ясно, че е Тео, който се е съблякъл заради дъжда и ни вика да минем отляво. Отляво, ама то има четири пролуки и следователно две леви. И докато разберем че през средното ляво, вече бяхме осрали пейзажа и започвахме да се въртим напречно на течението. Тео вика, от "Синьо лято" викат...лудница. Като цяло, напътствията бяха да се върнем нагоре по течението и там да обърнем и пак да влезем в бързея. Добре че сме яки говеда със Жоро, издрапахме. После пак ха наляво, ха надясно, обърнахме и се втурнахме пак, пак малко накривичко, малко на късмет, ама минахме. Само една голяма вълна ни плисна и ни намокри целите. Каквото и да си говорим, хубаво си е чувството да се справиш, макар и с нещо дребно като минаване под моста:)
На следващия мост пак ни чакаше Тео по гащета, ама този път предвидливо беше слязъл долу до самата колона покрай която трябваше да минем. Ние се бяхме сменили с Жоро и този път аз бях кормчия. Ех, да можехте да видите кака ви Жужа как с уверени движения прекара лодката през бързея. Пък и в крайна сметка, това, че Тео беше слязъл долу помогна, защото по-ясно чувах какво ми вика:)- "Сложи греблото отляво! Греби назад отдясно!" Плъзнахме се, подскочихме леко и.. хоп, с радостни викове бяме отвъд бързея:)
С нови сили продължихме напред под дъжда, който ни компенсира пропуснатото падане във водата, заливайки ни с потоци вода.

Плаване с елементи на дъжд - ух че миришеее

Накипрени и нагиздени, в чудесно настроение, се изсипахме от буса на поляната в Бяла. И аз както помагах да сваляме жилетки от ремаркето, докато чуя че Тео вика "Внимавайте с акото" и.. замириса. Кака ви Жужа с двата крака в едно голямо кравешко лайно. Събух обувките и - айде на рЯката да ги мия. А обувките - Airwalk. И си сложили хората там грайфери, та грайфери, едни насам, едни натам, едни ситни, едни големи, че и логото на марката, релефно. А пук пустите лайна, миришааааааатт. Оказа се че не трябва да опитвам предимно с вода, защото всичко само се размазва и смърди още повече, оказа се че изобщо не трябва да опитвам с вода, само със сух пясък и подходящи по дебелина клечки. И докато от грайферите как да е поизстъргах мизерията, логото ми взе акъла, Да бяха го проектирали специално, нямаше да измислят по-добри местенца за криене на остатъци от кравешки изпражнения. Не знам какво ядат кравите и как го смилат, но дори съвсем малко останало парченце някъде по обувката мирише та се къса. И пак търкане и чоплене сред вселенска смрад.
В края на този вълнуващ близо час и половина се чувствах готова да напиша малка студия по въпроса. Както и бях убедена, че следващите ми обувки ще са Nike:)

Плаване с елементи на дъжд

Стана така, че грижливо планираното ми, дълго мечтано ходене на лодки се превърна в лудница от неочаквани обрати, екшън, смях, ядове и ...ДЪЖД. Ебаси ДЪЖДА! Но, както казват стопаджиите, лошото се забравя, хубавото остава, така че ако сега ме питате, със сигурност ще кажа, че беше едно невероятно готино преживяване, макар че на моменти хич не смятах така.
И понеже в главата ми се въртят разни случки и емоции от там, ми се иска да ги напиша без хронология и много обяснения:)

По въпроса за дъжда ще кажа, че такъв дъжд не ме беше валял през живота ми. Аз по принцип обичам дъжда, но ми е хубаво да ме вали първите 15 минути, после, както каза Алехандро, някак почвам да се мокря...И когато сте натоварени в лодки насред Янтра и крайната точка на пристигане е на 3 часа гребане напред, а е късен следобед и дъждът се излива без изгледи да спре, някак трябва да се преглътне мокренето. То какво мокрене, аз мисля че след 10-тата минута въпреки дъждобрана нямах сухо място(за което допринесоха и два бързея, но за това друг път), въпросът е че по едно време се наложи да изгребваме вода от лодката с канче, защото валеше с таква сила, че с гъбата не смогвахме. И въпреки притесенията за сина ми, свит на предната седалка като охлювче и увит с дъждобрани, и досадата да си държа захапана със зъби качулката,за да не пада от вятъра, се радвах като луда. И въпреки че усилието да греба с тежката ни лодка срещу вятъра изтръгваше от устата ми по-скоро стонове и тук-там някое "мамка му", мисля че толкова жива не съм се чувствала никога...
Дъждът спря точно когато стигнахме до лагера. За какво му е да вали повече?

гласчета

Има много начини да бъдеш лош човек. Слабостта прави хората лоши. А как се преодолява слабостта? Сигурно с търсене на вътрешната сила. А едно малко гласче в мен ми казва да не бъда добър човек, да не се хабя в старомоден идеализъм, а да отвръщам с жестокост и решителност на хората, които ме уязвяват. А едно друго тънко гласче казва, че така ще разруша най-вече себе си.

Дремят в мен тези гласчета, малки балончета под спокойната повърхност. Но усещам как едното ще вземе превес по някое време. И ще избера коя да бъда.