Глутница кучета

Със всичките претенции и цивилизованост на обществото, хората не са нищо повече от глутница кучета. Освирепели, бити, огъвани, гладни. Взаимно се изяждат в клетките си. Знаят правилата, но понякога нервите им не издържат. Само им посочете плячката, обаче, и ги пуснете по петите и. Нищо не може да ги спре в дивия им устрем. Да бъде разкъсано, стъпкано, унищожено всичко, което със съществуването си обижда живота, който водят, е единственото, което ги движи. С пламнали очи и фанатична решителност те биха преследвали всяко нарушение, всяка стъпка встрани от собствения им път, изпълнен с отчаяние и злоба...
Да се засмееш звънко и силно в мрачна пещера, пълна с освирепели гладни кучета...Що за безразсъдство?...

Постоянството

Чудела съм се често що за черта е постоянството. Аз определено не я притежавам, затова и се чудя. Сигурно може да се формулира като "Полагане на целенасочени усилия в една посока, без оглед на минималните шансове за успех". Или може би "Следване на избраната последователност от стъпки, независимо от възникналите по-късно колебания и промени в ситуацията". Или просто "липса на въображение" :)) ( Така ми каза някога един случаен познат в IRC. Там, както знаете ник се избира при всяко влизане и аз винаги си го сменях според настроението, което ми се виждаше естетствено. А той винаги беше с един и същ. И на въпроса ми не му ли се вижда липса на въображение това да си все с един и същ ник, той отвърна:Е, някои го наричат постоянство:)
Сигурно не разбирам истинския смисъл на тази човешка черта. Или може би твърде лесно се примирявам с неща, които не стават така, както съм искала и затова не мога да оценя тържеството на постигането на нещо желано, въпреки всичко. Винаги когато съм постигала нещо, въпреки всичко, после съм оценявала че не си е струвало усилията(с малки изключения:))). Според мен хуабвите неща са като пеперуди. Колкото и да ги гониш, трудно ще ги уловиш. И дори да успееш, ще изпокъсаш крилата им, ще ги убиеш без да искаш и ще ги лишиш от всичко, заради което те привличат. А можеш просто да седнеш с лице към слънцето и да ги оставиш сами да дойдат при теб, ако искат...Нищо повече...
А може би има и трети начин? Някой знае ли как се ловят мечти?...

Перфектният суитчър

Напоследък съм се отдала на шиене, което ме изпълва с мисли по темата. Аз си умирам да ходя със суитчъри. Та как изглежда перфектният такъв? Аз вървя много и в повечето случаи съм с раница на гърба, така че определено не трябва да е прекалено дебел. Широк и удобен - да. Джобове - желателно. и тук стигаме до най-важното: качулката. Живея на ветровито място, така че е задължителна. Освен това имам досаден синузит, така че двупластова качулка е по-добре (меките и удобни трикотажни материи са доста пропускливи за вятъра). Обаче пък две двупластови качулки си е вече супер, понеже въздухът между тях пази чудесно от вятъра, а в същото време не е прекалени топло, пък и ако стане, може да се свали едната. Ярки и контрастни цветове, ама не много светли, че да не се убивам да го пера....Е, това е. Харесва ли ви? На мен много.

Съветите на мама

Когато синът ми беше малък и направеше някоя беля, без да иска, плачеше много от отчаяние, че е направил нещо ужасно и непоправимо. Винаги го успокоявах с едни и същи думи. Казвах:"Не се плаши, мамо, щом е станало вече и да плачем, няма смисъл, нали? А какво трябва да направим, като направим беличка?" И той понеже си знаеше урока, отговарше:"Да оправим нещата". "Точно така, продължавах аз, да оправим нещата. Вземаме и почистваме всичко, което може да се почисти, каквото може да се спаси го спасяваме. Каквото е за пране го перем и ето че всичко е почти както преди. Никога не се плашим, няма нищо страшно, няма нищо непоправимо. Винаги когато сбъркаме, първата ни работа е да оправим нещата." И той събираше с малки ръчички лютеницата от покривката, слагаше счупените чаши в коша, напишканите чаршафи за пране и успокено повтаряше :"оправяме нещата".
Толкова е лесно да поучаваш децата си и толкова трудно да следваш собствените си съвети...Иска ми се винаги да имах силата и куража да оправям нещата.