неделя, 31 декември 2006 г.

Студеният душ

Не искаааааааааамммм! Аз съм една смотана глезла. Вече няколко сутрини пропускам обичайния студен душ. Не искам студено! Поглеждам кранчетата. Хм, къде ще му избягаш на студеното. То е на няколко крачки, навън, зад стените на дома ти. Чака те да излезеш, за да забие зъби в теб. Студеното няма да те пропусне, както и да се облечеш. Най-много да се разболееш. Затова, не се плаши, просто свикни с него, овладей го, научи се да го надмогваш.
Не искаааааааамммм! Но това така или иначе няма значение. Пускам докрай студената вода и заставам под струите...

събота, 30 декември 2006 г.

Да целунеш пеперуда

Да достигнеш щастието е като да се опиташ да целунеш пеперуда.
Не става насила. Може да я преследваш, да я уловиш с кепче, да изпокъсаш крилата и с несръчните си пръсти, и да целунеш пърхащите умиращи остатъци от нещо, което някога е било красиво. Но едва ли ще ти хареса.
Може да се приближиш бааааавно. И още малко и още малко. Предпазливо и внимателно. Да се концентрираш изцяло върху това. Ще си много близо. Почти ще успееш. На косъм.
Но единственият истински начин да целунеш пепруда е да живееш живота си, да вървиш през поляните, да спиш и да се събуждаш. И може би някога, докато лежиш с поглед заерян в небето, тя сама ще кацне върху устните ти. И ще остане толкова дълго, колкото поиска. Затвори очи и се наслаждавай, докато трае.

вторник, 26 декември 2006 г.

Коледа

Ако някой се е обидил че не съм му честитила празника, искам да се извиня. Не съм честитила на никого, няма дискриминирани. Надявам се да ме извините и да ме разберете. Обичам ви всички, познати и непознати, но нямам нерви да мълвя безсмислените, банални, до болка втърснали слова.

Иначе, тези два почивни дни, прекарани в (почти)пълна самота бяха едно страхотно изживяване. Отдавна бях забравила, че може да има такива дни. Разхождах се между тревичките и камъчетета в квартала и гледах сумрачното небе, ласкаво и поглъщащо. Оставях оголелите клони да докосват лицето ми и се взирах в мъха по дърветата. Вървях през света и го усещах с всяка частичка на тялото си, близък, истински, омайващ. Такова щастие и покой...

Филми не гледах. Не успях да намеря едни кабели за видеото. Правих баница, гледах през прозореца, танцувах и свирих на китара. Мисля, че за пръв път Коледа ми хареса.

събота, 23 декември 2006 г.

Home alone

Майка ми си тръгна, синът ми отиде при другата си баба за празниците. Два дни няма да съм на работа и ще съм сама в къщи. Какви ли ще ги върша? Мислех основно да спя, понеже бях ужасно уморена. Но сега ми идват доста по-добри идеи:) Може купчина видеокасети от видеотеката и много сладолед до запалената печка. Толкова филми съм пропуснала. В списъка ми са "K-pax", "Американски прелести", "Две димящи дула". Сигурно ще има и един филм-приказка, или нещо за рицари. Обичам такива неща.
Хората се депресирали по Коледа, защото тогава осъзнавали колко са сами. Глупчовци. Ами те по-добре да си го знаят, защото истината не е повод за депресия, а само за промяна.