Всичко е залято от червено-бялата стихия. Не останаха тротоари, не останаха градинки. Възхищавам се от въображението и сръчността на хилядите неизвестни автори на мартеници. Понякога чак се прехласвам. Но, както казвам и на сина ми, мартениците са два вида - едните са за украса, тях си ги купуваме. Другите са истински. Те са магически и дават сила, и носят добрите пожелания на този, който ги е правил с мисъл за теб и с чисто сърце. Предпочитам най-несръчно преплетените две кончета, които са направени от някого специално за мен, пред най-красивата и скъпа мартеница, купена отнякъде, която не е нищо повече от една цветна брошка.
За тези от вас, които ги влече, ето указания в картинки, които направихме миналата година със сина ми. Надявам се и тази година да помогнат на някого, който е забравил, или никога не е знаел как се прави мартеница:)
Поздрави на всички и най-добри пожелания!
вторник, 27 февруари 2007 г.
понеделник, 19 февруари 2007 г.
"Кат' глуха свиня в картофи..."
Има някои лафове, рожби на неизвестни гении, които много ме кефят. Просто има ситуации, в които не могат да не ми изникнат в главата.
"Бори се като прасе с тиква" - при самоотвержена битка с предмети, или софтуерни приложения.
"Като коте у вълна" - Ако сте виждали как малко коте блажено заспива в къделя вълна, може да си представите чувството за неземно щастие и покой.
"Като на сгоден циганин брат му" - като видя някой, който е злоупотребил с гела и дрехите, последен писък на модата.
"Роди ма, мамо, тъпа, аз сама ш'са изруся" - :)
"Дотук добре - казал падащият от 20-ия етаж, като минал покрай 10-ия" - винаги когато кажа колебливо "дотук добре"
И накрая любимото ми "кат' глуха свиня в картофи" - Свнете много обичат да ровят в картофените ниви. Изравянето и изяждането на картофите може да ги обсеби изцяло. Само си представете ако свинята е и глуха, за каква вглъбеност и недосегаемост на сетивата става дума. Приятелите и съквартирантите на компютърните маниаци могат да разберат за какво става въпрос:))
Кажете ми още такива лафове. Обичам да се смея и да си мисля за хубави неща:)
P.S. Синът ми снощи даде своя принос, без да разбере. Връщаме се от айкидо и се мъкнем по баира нагоре, той е уморен и гладен. Обяснява ми как като се приберем ще си хапне и ще се пльосне блажено до печката "като костенурка в топъл вулканичен басейн"!!??:)))
"Бори се като прасе с тиква" - при самоотвержена битка с предмети, или софтуерни приложения.
"Като коте у вълна" - Ако сте виждали как малко коте блажено заспива в къделя вълна, може да си представите чувството за неземно щастие и покой.
"Като на сгоден циганин брат му" - като видя някой, който е злоупотребил с гела и дрехите, последен писък на модата.
"Роди ма, мамо, тъпа, аз сама ш'са изруся" - :)
"Дотук добре - казал падащият от 20-ия етаж, като минал покрай 10-ия" - винаги когато кажа колебливо "дотук добре"
И накрая любимото ми "кат' глуха свиня в картофи" - Свнете много обичат да ровят в картофените ниви. Изравянето и изяждането на картофите може да ги обсеби изцяло. Само си представете ако свинята е и глуха, за каква вглъбеност и недосегаемост на сетивата става дума. Приятелите и съквартирантите на компютърните маниаци могат да разберат за какво става въпрос:))
Кажете ми още такива лафове. Обичам да се смея и да си мисля за хубави неща:)
P.S. Синът ми снощи даде своя принос, без да разбере. Връщаме се от айкидо и се мъкнем по баира нагоре, той е уморен и гладен. Обяснява ми как като се приберем ще си хапне и ще се пльосне блажено до печката "като костенурка в топъл вулканичен басейн"!!??:)))
петък, 16 февруари 2007 г.
филми
Обичам да си мисля за любимите си филми. Това е успокояващо и топло. Напоследък гледах някои филми, които не са нови, но ги бях пропуснала. Някои ме впечатлиха много. "Зеленият път" - Ами, да, и аз като всички се убих да рева на този филм. Ебаси филма. "Истински лъжи" - бях го гледала, но го бях позабравила. Невероятен. Един от най-хубавите филми на Шварценегер. И...доста поучителен. Тези, които са били дълго женени, ще ме разберат:)
"Сърцето на дракона" - със сина ми го гледахме. Прекрасен филм. Толкова нежен и.. забавен. Смяхме се и плакахме.
"Маската на Зоро" - уж бозичка, обаче бате Антонио плюс Катрин.. ех, да им се ненагледаш...
Има филми, които бих искала да имам. Опитвам се да си ги намеря, но не успявам засега.
На първо място е любимият ми, може би най-любим филм "Френска жена" с Еманюел Беар. Него го търся под дърво и камък. Ако някой го има, или има достъп до него, моля, нека ми пише.
Друг много любим филм е "Кралица Марго". Дали заради музиката на Костурица, или заради невероятната красота на Избел Аджани, този филм ме хипнотизира.
"Любовно трио" е също сред любимите ми.
Гледа ми се пак и "Лабиринт", един стар филм с много кукли и едно хубаво момиче.
И още и още. На вас кои са ви любимите филми?
"Сърцето на дракона" - със сина ми го гледахме. Прекрасен филм. Толкова нежен и.. забавен. Смяхме се и плакахме.
"Маската на Зоро" - уж бозичка, обаче бате Антонио плюс Катрин.. ех, да им се ненагледаш...
Има филми, които бих искала да имам. Опитвам се да си ги намеря, но не успявам засега.
На първо място е любимият ми, може би най-любим филм "Френска жена" с Еманюел Беар. Него го търся под дърво и камък. Ако някой го има, или има достъп до него, моля, нека ми пише.
Друг много любим филм е "Кралица Марго". Дали заради музиката на Костурица, или заради невероятната красота на Избел Аджани, този филм ме хипнотизира.
"Любовно трио" е също сред любимите ми.
Гледа ми се пак и "Лабиринт", един стар филм с много кукли и едно хубаво момиче.
И още и още. На вас кои са ви любимите филми?
сряда, 14 февруари 2007 г.
Тези дни...
На няколко пъти понечвах да пиша нещо, но се спирах. Някак си ми се иска да можех да огранича достъпа на някои хора до блога си. Затова и го преместих преди време, но беше пълна глупост:) Тогава ми казаха, защо правиш така, губиш си читателите.Пф! Това да не е "24 часа", ебаси.
Близостта, мисълта, че има хора, с които споделям, сякаш някой далеч в тъмното, с когото мога да поговоря, когато съм сама, да разкажа какво ме вълнува, да попитам, да се посмея, това е което ме кара да пиша тук. Понякога е трудно да намериш себеподобни.
Глупостта е добра компания на мрака. Един такъв тандем мина наскоро през живота ми и ме научи за пореден път на нещо. Отхапа си парченце от мен и отлетя, опиянен от свещената си праведност. Не че се оплаквам, но изгубих много сили. Силите се възстановяват, когато наоколо има дървета и...целувки.
Опитвам се да не губя себе си след такива сблъсъци. Опитвам се да вярвам, че чистотата е състояние на духа, като акорд на китара, като звън на камбанка. Можеш да я доловиш, да я оставиш да премине през теб, да се слее с теб. Да те промени, да те подчини на хармонията. Много често удари от парен чук заглушавт всичко, свистене, стържене, онзи нежен акорд се изгубва, става недоловим. Тогава човек се обърква, изгубва вяра. Трябва усилие и.. спомен, за да намериш пак правилния звук сред хаоса. Да го отличиш от шума, да си го спомниш, да си го измислиш, може би, за да звучиш с него, пак чисто и истински.
Понякога ми се иска всичко да беше по-лесно. Но пък един човек ме окуражаваше с думите на един друг човек, дето не се сещам кой беше. "Всяко нещо, което наистина си струва да се направи, е трудно". Дали е вярно?
Близостта, мисълта, че има хора, с които споделям, сякаш някой далеч в тъмното, с когото мога да поговоря, когато съм сама, да разкажа какво ме вълнува, да попитам, да се посмея, това е което ме кара да пиша тук. Понякога е трудно да намериш себеподобни.
Глупостта е добра компания на мрака. Един такъв тандем мина наскоро през живота ми и ме научи за пореден път на нещо. Отхапа си парченце от мен и отлетя, опиянен от свещената си праведност. Не че се оплаквам, но изгубих много сили. Силите се възстановяват, когато наоколо има дървета и...целувки.
Опитвам се да не губя себе си след такива сблъсъци. Опитвам се да вярвам, че чистотата е състояние на духа, като акорд на китара, като звън на камбанка. Можеш да я доловиш, да я оставиш да премине през теб, да се слее с теб. Да те промени, да те подчини на хармонията. Много често удари от парен чук заглушавт всичко, свистене, стържене, онзи нежен акорд се изгубва, става недоловим. Тогава човек се обърква, изгубва вяра. Трябва усилие и.. спомен, за да намериш пак правилния звук сред хаоса. Да го отличиш от шума, да си го спомниш, да си го измислиш, може би, за да звучиш с него, пак чисто и истински.
Понякога ми се иска всичко да беше по-лесно. Но пък един човек ме окуражаваше с думите на един друг човек, дето не се сещам кой беше. "Всяко нещо, което наистина си струва да се направи, е трудно". Дали е вярно?
Абонамент за:
Коментари (Atom)