Иракли - "На прехвалена круша с голяма кошница не се ходи"

Много бях слушала за Иракли и ето че най-после отидох там. Не знам как е било преди 30 години, но днес прилича на едно село. Всички се знаят от години, знае се къде на кого е мястото, знае се родата му, професията му, децата му. Хората идват, пренасяйки домовете си тук, с лампите, скарата, салатите, масичките и столовете. Не е място, където да се изгубиш в себе си, а вечер трябва да чакаш дълго, докато угасят и последните лампи, за да видиш цялата красота на звездите. Винаги ме е учудвала тази страст на хората да имат силна-силна светлина, че да си виждат салатата цяла нощ. Голямо ядене, голямо нещо. А сутрин с по една кофа чевръсти домакини отиват да мият мазни съдове в морето. Добре е да ги заобиколиш по-отдалече и да плуваш навътре, докъдето верото не е стигнало. За накоманчетата, които разхождат празни погледи по плажа няма да разказвам.

А хубавото...Хубавото е, че ако легнеш на плажа и изчакаш достатъчно да се наядат всички и да си легнат, може да гледаш звездите безкрай. А сутрин виждаш оранжевата ивица, опасваща хоризонта и предчувствието за слънцето - огнено и омайващо, което ще избликне от морето, изпълва душата ти.

Някои неща са красиви, въпреки всичко, а конформистикият рай може би е по-добър от урбанистичния ад:) Пък на който не му харесва - да хваща гората. Аз мисля да направя така:)

Някои аспекти на рокерството

Аз(беснея по повод ревящи мотори, каращи бясно из Русе): Баси, писна ми от инфантилни комплексари. Колко трябва да ти е малка пишката, че да се правиш на мъж по такъв начин.
Сашо: Да, като се замисля, ти виждала ли си негър рокер?

Калсификации

С една клиентка си говорим за мъжете и жените и тя прави следната класификация:

За жените мъжете се делят на две групи:
* мъже, с които бих спала
* приятели

За мъжете жените се делят на две групи:
* жени, с които бих спал и ще се похваля на всички
* жени, с които бих спал и няма да кажа на никого

Спасете природата - убийте природолюбител!

Пътувах 4 часа с влак, после час с автобус и още час вървях пеша, за да отида на Онзи плаж. Плажът си е там, все така красив, но доста по-мръсен. Останки от цивилизация се търкалят насам-натам, а фасовете в пясъка се смесват с мидите. Морето някакси е все така чисто, сякаш задъхано от усилието да се опази от помията която се излива в него. Нудисти вече почти няма. Има джетове.
Хората отчаяно се нуждаят от глътка чистота, но я поглъщат както са си свикнали - като консуматив за еднократна употреба.

А някой с чувство за хумор и много гняв беше сложил на дървета следните надписи:



"Пазете чиста природата - ваш'та майка!" и
"Само малък, но прост народ може да превърне това красиво място в сметище".

Забележете, че листовете не са забити с габърче в дървото, а са вързани с връвчица:)

Снимките са на Георги Веселинов, via ебаси и якия му iPhone:)