Бъдете здрави!

Винаги съм си мислела колко е банално да ти пожелаят много здраве. А сега, като съм болна вече не знам кой ден усещам колко е голяма разликата между поглъщащата тъмнина на боледуването и искрящата жизнерадост на здравето, осъзнавам, че никога вече няма да се страхувам да пожелавам от сърце здраве на хората. Може и на мен да ми пожелаете да оздравея скоро и бързо:)

Болести и рицарски битки

Последните две седмици за мен и сина ми минаха под знака на безкрайно боледуване и традиционното играене на "Battle knight" в нета.
Ето някои прозрения, които ме осениха, докато се опитвах да обяснявам на малкия как стоят нещата с болестите.

"Представи си, че си в разгара на битка с опасен враг - жестока и безпощадна. Той напада, ти се отбраняваш, ти нападаш, той се изплъзва. Имаш ли време тогава да мислиш, че мечът ти не е достатъчно красив, или че си целият покрит с прахоляк и не изглеждаш достатъчно изискано? Не. Биеш се с каквото имаш, със всички сили и мислиш само за победата. Не се олакваш, че ти стискали обувките, защото няма време за това. Затова пием чая, макар да понагарча, мажем се със смърдящия мехлем, ядем чесъна без да се оплакваме и се потим с компреси от мед. "

"Ако имаш замък, който е нападнат от врага, и не ти стигат силите да се защитиш сам, какво ти остава - да повикаш на помощ наемници. Те вероятно ще ти помогнат, но докато живеят в замъка, може да изпочупят мебелите, да потрошат съдовете, може да направят замъка ти на нищо, тези своенравни наемници, и накрая да съжаляваш горчиво, че си ги повикал. Затова е добре да укрепваш собствените си сили а да разчиташ на наемниците само в много критични ситуации. Това е положението с антибиотиците. Те са наемниците на нашето здраве - неприятни, разрушителни, но някой път необходими."

Някои наблюдения върху майки с колички

В неделя карах колело със сина ми в парка. Да казвам че там беше стълпотворение е излишно:) Майките с колички бяха цяла армия. И забелязах следната закономерност: Ако детето е поотраснало - да кажем около годинка, обикновено майката е сама или с приятелки. Ако е още бебче - обикновено са майката и бащата. Освен това, ако бащата тика количката, обикновено майката е слаба, а ако тя си я тика и бащата върви редом, обикновено майката е дебела.

Чудя се, има ли наистина такава зависимост, или само ми се с сторило. И ако има, какво отразява тя?

"Туй няма го даже в Албания..."

Както пееше Тодор Колев "Туй няма го даже в Албания...нито в Зимбабве, ни в други страни - да ти откраднат чистачките, а пък и там дъжд вали".
На мен не чистачките, а спирачките и не от колата а от колелото и не са ги откраднали, а само са се опитали. Обаче щях да се претрепя като да са успели. Еб*х аз тоз крадлив народ. Добре, че не успях много да се засиля, и на кръстовището като усетих че съм без спирачки скочих от колелото, и добре че нямаше коли, та се размина само с малко уплаха, натъртено и ококорени минуувачи. Това ще ми е обеца да си проверявам спирачките преди да тръгна, колкото и да бързам.
А този, дето се опитал да ги краде и сигурно е същият, дето ми открадна преди време фара, както и фара на сина ми, се надявам "...бял ден да не види, че как, освен ако взел ги е пък, случайно, да си ги сложи отзад."

P.S.И понеже мразя да съм ядосана, реших да си пусна песента в YouTube, а тя пък дойде комплект с ей този клип, който съвсем ми оправи настроението.


P.P.S. Намерих още една и не мога да не я линкна:)
Камион ме блъсна, трактор ме гази