И неясно прохожим в этот день непогожий, почему я веселый такой.

Днес денят започна криво, с тъга, умора и отчаяние. Пуст, студен и мрачен декемврийски ден. Сърдех се на себе си за слабостите и грешките си, не намирах сила и полет да ги поправям, усещах че тъпча на едно място и не знаех къде другаде искам да отида. Плачеше ми се. Работех насила, усмихвах се насила, препъвах се в себе си.

И после дойде куриер с един пакет. И вътре усмивките на хора, които ме познават бегло, хора, които често съм засягала с прекалената си прямота, хора, които не предполагах че дори знаят кога ми е рождения ден. И са ми изпратили подаръка по-рано, за да мога да го позлвам на предстоящото ходене в планината. Това не беше подарък за отчитане, а нещо премислено, потърсено, избрано.
Толкова се трогнах, че даже не знам дали намерих удачните думи да им благодаря в чата.

И сега, в този мрачен декемврийски ден, се усмихвам и кроя планове да направя неща, които отлагах, да подхвана проекти, които бях изоставила, да създам разни неща. Защото почувствах, че някой вярва в мен и че не съм само сянка, а част от нещо хубаво и живо.


Благодаря ви много!

Сексът като северно сияние

Трудно е да обясниш на глух човек какво е Лунната соната.
Трудно е да обясниш на някой, закърмен с порно, какво е сексуалното общуване.

Толкова осакатени хора покрай мен дори не вярват че то съществува. А то прилича на Северно сияние - прекрасно, необятно и ефирно.

Цигания...

Значи, много обичам ако ще е цигания, да е пълна!
Моля, уважаемите читатели, на които не им понасят музикални вълнения от брадичката надолу, направо да затворят страницата. Благодаря!

А за останалите - ДААААААЙ!

Ана Каренина във Фейсбук и християнското семейство

Тя е малко преди 30-те, омъжена, с малко дете, скоро се е върнала на работа след раждането на детето. Има хубав мъж и дом. Изглежда добре. Какво би искала повече?..
А статусите и във Фейсбук са пълни с объркване, с неизказани копнежи, с цитати за всепомитащата любов, с романтични песни. Познахте ли я? Тя живее отсреща, и отсреща, и отсреща... Тя е хиляди жени...
Мислела е, че започва нов етап в живота си, когато се омъжва. Виждала е себе си, заобиколена от деца и внуци и обградена от любов и уважение. Детски смях и бели покривки... А нещо се е объркало, нещо се е изплъзнало от контрол и колкото и снимки с детето и мъжа си да слага във Фейсбук, колкото и да подрежда масата и да прави домашни сладкиши, пустотата в нея се е надигала с ужасяваща сила. Тя се е борила отчаяно да се върне при ценностите си,вървяла е сляпо напред по пътя, който си е начертала, не се е осмелявала да погледне през рамо към въпросите, които са я преследвали. Всичко ще се оправи, повтаряла си е, само малка депресия, просто съм уморена...

Но един ден...часът е настъпил...
И тя мисли, че е изключение, или пък чудовище, в изгарящата я забранена любов...Ракъсва се от угризения и оправдания, живее в хаос и лъжи, объркана, щастлива, , озарена, ужасена...

Не разбира, че е станала част от нещо древно, могъщо, неумолимо, безспорно. Толкова просто, като падането на листо, толкова невинно, като капките дъжд по прозореца. Толкова естествено, като отварянето на цвете. Кръговрата на любовта.

Днес е ден на християнското семейство. Хиляди захаросани глупости ще изпълнят ефира.
Хиляди лъжи, празни фрази, сълзливи истории...

Никой няма да се осмели да каже, че там където започва семейството свършва любовта. Никой няма да се осмели да каже, че в това няма нищо нередно. Никой няма да се осмели да каже, че бракът е договор за финансова обвързаност и гаранция, че ще отглеждаш собствените си деца. И нищо повече.

Аз пък искам да кажа - не се страхувайте, не се срамувайте. Но и не се заблуждавайте... Да разруши старото си семейство, за да изградиш ново, заради любовта е грешка, както да изградиш къща върху паяжина. Да смяташ, че нямаш право да обичаш, след като веднъж си казал "да" е глупаво.
Вярвайте в себе си, не лъжете, усмихвайте се и живейте истински!